О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 06.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №259/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. И. Ц. от [населено място] срещу решение № 611 от 14.04.2011г. по гр.д.428/10г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – „И. България” З. – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Подал е частна жалба против определение от 22.06.2011г. по гр.д. 428 на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК му е отказано изменение на въззивното решение, в частта за разноските.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на Ц. И. Ц.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Ц. е възпроизвела текста и е посочила основанията на чл.280, а.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поставила е като въпрос: „ За точното приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД при отчитане на съпричиняване на пострадалите, без да са налице законови предпоставки за отчитане на такова”. Страната подробно е развила оплаквания за неправилност на изводите на съда, поради „неправилно обсъждане на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон”, като е направен извод, че по този начин е била допусната необоснованост, и нарушение изискванията на ППВС №7/65г. Посочено е под т.2 на изложението, че „ съществен въпрос разгледан от съда” бил отчетената степен на съпричиняване на пострадалия –„неправилно е приета изключително висока степен на съпричиняване”. Развити са оплаквания в подкрепа на разбирането за неправилност на изводите на съда, като са разгледани доказателствата в контекста на становището на страната по спора. Направен е извод и са изброени съдебни актове за противоречие с практиката на съдилищата и ВКС, съгласно която съпричиняване можело да се отчете само при наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените вреди, а в случая такава връзка не била доказана. Касаторът е посочила още, че с постановеното решение съдът „ неправилно е приложил материалния закон и се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД”.Този довод е мотивиран с оплакване, че за да определи обезщетението, съдът не бил обсъдил конкретните факти по делото, както и не ги съпоставил със задължителните критерии. Страната е заявила още, че било налице противоречие с т. 11 на ППВС №4/69г-., с оглед лаконичното твърдение, че различието в присъдените обезщетения не се обуславяло само от различните факти по делата, но и от различното тълкуване на чл.52 ЗЗД спрямо постановките на постановлението.Страната е направила оплакване и затова, че съдът формално бил изброил фактите по спора/ конкретно изброени /, от които не направил правилен извод, свързан с личността на пострадалия и отношенията му с ищцата, което „ показвало че бил налице съществен въпрос от който зависи изхода на спора”. След подробно разглеждане на установените според страната факти в контекста на нейното становище по спора са изброени съдебни актове – решения на ВКС, с които е поддържано противоречие, мотивирано и с това, че практиката присъждала по-високи обезщетения при наличие на вреди от типа на процесните.Развито е подробно разбирането на страната за „ неправилно приложение на принципа за справедливост”. Страната е развила и доводи за неправилност на решението, с което били осъдени „ ищците „ да заплатят разноски.
Касаторът Ц. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така установената дефинитивност, въпросите, относно приложението по чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД нямат такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, както и конкретно съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалия не налага извод за противоречиво приложение на чл.51 и чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това, както и страната е отбелязала, определяйки съдебната практика като константна, в това число и задължителна такава / решения, постановени по чл.290 ГПК / по чл.51 ЗЗД, общото изискване за приложението на нормата е наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. В случая съдът е мотивирал наличието на съпричиняване с конкретно нарушение на правилата за движение от пострадалия- чл.79, т.3 и 5, 4 и чл.80 ЗДвП , като е приел, с оглед фактите по спора, че това поведение е допринесло за настъпване на ПТП. Т.е. той не е приел, че не е нужно да бъде установена причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а тъкмо обратното в съответствие със задължителната практика на ВКС е мотивирал наличие на такава. Правилността на тези изводи, подробно интепретирани от страната, не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Следователно, сочената казуална практика е ирелевантна. Поради това и така поддържаното от касатора противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Освен това доводите, с които е сочено това противоречие, както и квалификацията им от касатора като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.Направените оплаквания за неправилност на решението в частта му за разноските поради това, че такива били присъдени в полза на ответното застрахователно дружество нямат предмет, тъй като въззивният съд с акта си не е присъждал разноски, а по реда на чл.248 ГПК е оставил без уважение искането на противната страна за изменение на решението в частта му за разноските.
С оглед това, че страната не е изложила други, относими към производството по чл.288 ГПК доводи, като оплакванията за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК, но не са относими към преценката за допускане на решението до касационно обжалване, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По частната жалба на „ И. България” З. – [населено място]:
Въпросът – „ По кой ред се обжалва определение на въззивен съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските – по реда на чл.274, ал.2 ГПК или по реда на чл.274, ал.3,т. 2 ГПК” е поставен за разрешаване от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия при ВКС с разпореждане от 21.01.2013г. на Председателя на ВКС, с което е допълнено разпореждане за образуване на ТД №6/12. На основание чл.292 ГПК, производството следва да бъде спряно, до постановяване на тълкувателно решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 611 от 14.04.2011г. по гр.д.428/10г. на Софийски апелативен съд.
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по разглеждане частната жалба на „ И. България” З. – [населено място] против определение от 22.06.2011г. по гр.д. 428/10 на Софийски апелативен съд 25.11.2011г. по гр.д.1665/ 11г. на Софийски апелативен съд до постановяване на решение по тълкувателно дело № 6 /2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: