О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 08.11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3970/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ф. Ш. Ш., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат В. И., срещу определение № 69/02.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 202/2018 г. по описа на Окръжен съд – Разград. Касаторът твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. Иска отмяната му и постановяване на вписване в особената книга на Районен съд – Кубрат на направения отказ от наследство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по правния въпрос: задължителна предпоставка ли е наличието на нотариално удостоверяване на подписа на лицето, автор на писмено заявление по чл. 49, ал. 1 ЗН за отказ от наследство до районния съдия, в района на който е открито наследството, за да бъде вписан този отказ в особената за това книга. Твърди се, че разрешението в обжалваното определение противоречи на решение №1421/06.03.2009 г. по гр. д. № 5941/2007 г., ВКС, ІІ г. о.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба вх. № 2083/01.08.2018 г., подадена от адвокат В. Н. И., действащ като пълномощник на Ф. Ш. Ш., [населено място], обл. Р., срещу определение № 276/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 445/2018 г. по описа на Районен съд – Кубрат. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, подадена чрез адвокат И., да се впише в особената книга на Районен съд – Кубрат отказът му от наследството, оставено от неговия баща – Ш. Ш. А., б. ж. на [населено място], починал на 30.09.2016 г., за което е съставен акт за смърт № 0023/30.09.2016 г. на Кметство – [населено място].
Въззивният съд е приел, че в правомощията му в охранителното производство е да събира доказателства не само за установяване на твърдените факти по делото, но и за всички правнорелевантни факти, независимо от това дали молителят е пропуснал да ги посочи, или дори ги отрича. С определение № 702/2018 г. е указал на жалбоподателя да се яви лично в открито съдебно заседание или да депозира писмена декларация с нотариално удостоверен подпис, с която да потвърди искането си до Районен съд – Кубрат по чл. 52, вр. чл. 49 ЗН за вписване на отказа от наследство. В писмена молба,без нотариална заверка на подписа, молителят е посочил, че поради пребиваването си в Кралство Б. няма възможност да се яви лично в насроченото заседание, за да бъде изслушан по реда на чл. 534, изр. 1 ГПК, както и да удостовери нотариално подписа си, но потвърждава истинността на изложените в заявлението за отказ от наследство обстоятелства. При тези факти, въззивният съд е приел, че изявлението за отказ от наследството не е подадено лично от молителя, не е в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа, поради което не може да се разпореди вписването му.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.
Поставеният от касатора правен въпрос макар да е релевантен за изхода на делото, може да обуслови допускане касационно обжалване на определението на соченото основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като разрешението на съда относно формата, в която следва да е извършен отказът от наследство, за да е действителен, не противоречи на решение №1421/06.03.2009 г. по гр. д. № 5941/2007 г., ВКС, ІІ г. о. В него е прието, че отказът от наследство е едностранен, личен, формален и изричен писмен акт, който се извършва по реда на чл. 52, вр. чл. 49 ЗН и произвежда действие от датата на вписване в особената книга на районния съд. Решението не приема твърдяната от жалбоподателя теза, че писмената форма на молбата – заявление е достатъчна за действителност на отказа, без подписът да е положен лично в присъствието на съдията или потвърден от него, с оглед проверката дали отказът изхожда от призованото към наследяване лице и дали това е действителната му воля. В практиката на ВКС, намерила израз в решение №43/2011г. по гр.д.№683/2010г.,ІІг.о. и решение № 438/2011г. по гр.д. №1338/2010г., ІVг.о. се приема,че вписването на отказ от наследство, както и на приемането по опис касае констатацията за наличие на надлежно волеизявление на наследника в писмен вид с нотариална заверка на подписа. Подписът, положен в заявлението за отказ от наследство по чл. 52 ЗН, следва да е нотариално заверен, съответно такава е и формата на декларацията за потвърждаване истинността на изложените в заявлението за отказ обстоятелства. Изводът се налага и от разпоредбата на чл.100 ЗС, тъй като отказът от право на собственост върху недвижими имоти има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 69/ 02.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 202/2018 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: