4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 08.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 728 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. М. от [населено място], приподписана от адв. Т. Д., против въззивното решение № 460 от 21 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 351 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено решение № 4167 от 23 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 14472 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2010 г. за отхвърляне на иска на М. против Т. С. К. и А. Х. К. – двамата от [населено място], за обявяване за окончателен на предварителен договор от 20 май 2009 г. за замяна на недвижими имоти, иск за заплащане на 2154 евро по предварителния договор, и иск за заплащане на 116,71 лева обезщетение за забава от датата на падежа до датата на предявяване на иска, и М. е осъдена да заплати разноски.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, тъй като предварителният договор бил сключен между касаторката и брат й при степен на завършеност на сградата 37 %; към момента на сключване на договора имотът е бил лична собственост на ответника, построен върху имот, придобит по наследство; едва към момента на завършване на грубия строеж собствеността става обща при наличие на сключен брак; предварителният договор сочи, че подписването на окончателния такъв ще стане преди изграждането на сградата в груб строеж, поради което не е било необходимо той да се подписва от съпругата; съдът не е разгледал представените по делото документи, тъй като доказателства за доплащане на строителството на гаража не са представени; след като възмездното придобиване не е доказано, то няма и трансформация в съпружеска имуществена общност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с ППВС № 5/1972 г. и решение № 865 по гр.д. № 408/1993 г., І г.о.: дали процесният гараж, който ответникът се е задължил да замени, не е бил изцяло негова лична собственост към момента на сключване на предварителния договор; има ли доказан съвместен принос по отношение на процесния гараж. Твърди се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради обективен идентитет с разглеждания случай по гр.д. № 1598/2007 г., ІV г.о. Твърди се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали при недоказана възмездност на придобиване по време на брака на имот, построен върху личен имот на единия от съпрузите, се презюмира съвместен принос и трансформация на имуществото, или имотът остава индивидуална собственост на единия съпруг.
Ответниците Т. С. К. и А. Х. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Т., в отговор на касационната жалба сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че процесният гараж е придобит по време на брака на ответниците по иска отчасти поради отстъпено право на строеж от ответника на други обекти в сградата и отчасти по силата на заплатена от ответника на строителя сума в размер на 31257 евро за придобитите общо два апартамента, две избени помещения и гаража; процесният гараж не съставлява изцяло лична собственост на ответника, който е сключил предварителния договор за замяна, към момента на сключване на предварителния договор, тъй като по отношение на част от него е налице възмездно придобиване по време на брака между ответниците; за да бъде сключен окончателен договор или за да бъде уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е необходимо и съгласието на съпруга на обещателя по предварителния договор; съдът не разполага с правомощието да обяви за окончателен предварителен договор за замяна на имот, който е отчасти съпружеска имуществена общност, сключен само от единия съпруг.
К. съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като не касаят конкретните изводи на съда, поради което обсъждането на представената съдебна практика е ненужно, и липсва основание за даване на тълкуване на поставените правни проблеми при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Първият въпрос е относим към извода на съда, че процесният гараж към момента на сключване на предварителния договор не е бил изцяло собственост на обещателя. За да приеме разрешението си, въззивният съд се е обосновал с учредената договорна ипотека върху недвижим имот за обезпечаване на вземането на строителя за сумата, надвишаваща полагащите му се като обезщетение площи, учредена на 9 юни 2008 г. (преди подписването на процесния предварителен договор за замяна от 20 май 2009 г.), и представените документи за извършени плащания за периода 5 септември 2008 г. – 25 май 2010 г. По първия правен въпрос, както и по втория такъв, спорът не е бил относно това дали изплащането е било сторено със средства на семейството, за да се обори презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК (отм.), а дали плащането е касаело и гаража, или само останалите обекти, предоставени на обещателя. Ето защо касаторката е следвало да постави правния въпрос за цененето на представените доказателства, но такъв не е поставен, поради което касационния съд е лишен от възможността да допусне касационното обжалване на въззивното решение, както разпорежда т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Допълнително следва да се посочи, че ако касаторката е твърдяла несъобразяване от страна на съда на възможността подобен обект да се придобие преди съответната степен на завършеност, съответно – да се извършва плащане, то също е следвало да постави съответният правен въпрос, което не е направено.
Последният правен въпрос също не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като съдът е приел, че е доказана възмездност при придобиването на част от придобития по време на брака имот. Не е прието, че не е доказана възмездност, но въпреки това съдът да презюмира съвместен принос и трансформация на имущество. Затова, след като липсва подобно правно разрешение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответниците претендират заплащане на разноски за касационното производство, които са в размер 250 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и им се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 460 от 21 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 351 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , да заплати на Т. С. К. и А. Х. К. – двамата от [населено място], [улица], ет. , ап. , сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: