ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
София, 09.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 6935 описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. С. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Н. П. срещу решение № 64 от 9.7.2014 г, постановено по гр.дело №161/14 г на Апелативен съд-Бургас, с което е отменено решение № 24 от 28.2.14 г по гр.дело № 1333/13 г на Бургаски окръжен съд и е отхвърлен като погасен по давност предявения иск от Ж. С. С. срещу Н. М. М. и М. А. М. иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца, сделката обективирана в нотариален акт № , том , рег.№ , н.д. от г на нотариус Б. К., с която първия ответник е подарил на втория ответник- негов баща собствения си апартамент в [населено място], на [улица], вх., ет. с площ от 81,15 кв.м.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба М. А. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. Р. С..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.,че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното решение № 64 от 9.7.2014 г, по гр.дело №161/14 г на Апелативен съд-Бургас е отменено решение № 24 от 28.2.14 г по гр.дело № 1333/13 г на Бургаски окръжен съд и е отхвърлен като погасен по давност предявения иск от Ж. С. С. срещу Н. М. М. и М. А. М. иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца, сделката обективирана в нотариален акт № , том , рег.№ , н.д. от г на нотариус Б. К., с която първия ответник е подарил на втория ответник собствения си апартамент в [населено място], на [улица], вх., ет. с площ от 81,15 кв.м.
Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Установено е по делото, че с определение № 404/20.2.2007 г, по ч.гр.дело № 332/2007 г, Бургаски районен съд, 12 граждански състав е осъдил Н. М. М. да заплати на Ж. С. С. сумата 37 440 лв по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г, ведно със законната лихва и разноски /748, 80 лв-държавна такса и 250 лв-адвокатско възнаграждение/.Въз основа на това определение е издаден е изпълнителен лист от 21.2.2007 г и е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Б..Длъжникът Н. М. е получил „лично” призовката за доброволно изпълнение на 28.2.07 г.На 27.6.2007 г Н. М. е дарил на баща си М. М. собствения си апартамент в [населено място], на [улица], вх., ет. с площ от 81,15 кв.м, за което е съставен нотариален акт № , т, рег.№ , н.д. г на нотариус Б. К..
Установено е също, че с влязло в сила решение № 43 от 30.6.2008 г, постановено по гр.дело № 85/2008 г Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение е отменил решение № 44 от 11.3.2008 г по гр.дело № 15/08 г на Бургаски окръжен съд и е осъдил Н. М. М. да заплати на Ж. С. С. сумата 29 000 лв, получени по 4 броя записи на заповед, обективиращи договори за заем съответно от 11.4.05 г за 8 000 лв, от 18.4.05 г за 8 000 лв, от 29.8.2005 г за 7 000 лв и от 15.9.2006 г за сумата 6 000 лв.
На 21.8.2008 г между страните по делото е сключена извънсъдебна спогодба по силата на която взискателят-касатор се е съгласил да бъде временно преустановено изпълнението по изпълнителното дело на ЧСИ И. Б. до настъпване на законна причина и друго валидно споразумение между страните.Длъжникът е признал, че дължи сумата 72 000 лв, а взискателят се е съгласил запорираните камиони, предмет на изпълнителното дело да бъдат пуснати в движение, а с приходите от тях да бъде изплащано задължението на длъжника на равни месечни вноски, считано от м.октомври 2008 г.
С обжалваното въззивно решение Бургаски апелативен съд е приел, че искът по чл.135 от ЗЗД е неоснователен.Приел е, че ищецът Ж. С. има по отношение на ответника Н. М. качеството на кредитор като вземането е обусловено от предоставените му по няколко броя записи на заповед парични суми в периода 2005-2006 г.Приел е, че увреждащата сделка между ответниците е сключена на 27.6.2007 г, а исковата молба е предявена на 27.6.13 г след изтичане на установения в закона петгодишен давностен срок, поради което е отхвърлил иска като неоснователен.Приел е за неоснователно твърдението на ищеца, че с образуване на изпълнителното дело срещу длъжника давността е била прекъсната, тъй като по този начин не се прекъсва давността за предявяване от кредитора на иска по чл.135 от ЗЗД.
Касаторът подържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд.Сочи касационните основание на чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК.
Повдигнати са материалноправните въпроси : Прекъсва ли се погасителната давност за предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД, с предприемане на изпълнителни действия.С предявяване на иска за съдебно установяване на вземането прекъсва ли се погасителната давност и започва ли да тече нова.Прекъсва ли се давността при признание от страна на длъжника, направени в извънсъдебно споразумение ; и процесуално правния въпрос : следва ли въззивния съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решаване на делото.
Във връзка с първата група въпроси.Сочи се, че същите са разрешавани противоречиво от съдилищата, за което се представят решение № 144 от 18.2.2009 г по гр.дело № 5397/07 на ВКС, Първо ГО, постановено по чл.218а б.”а” от ГПК и решение от 31.1.12 г по гр.дело № 1308/12 г на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, което съгласно чл.280 ал.2 от ГПК е влязло в сила като необжалваемо.
По така поставените материалноправни въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решения по реда на чл.290 от ГПК : № 7 от 26.1.12 г на ВКС по гр.дело № 456/11 на ВКС, Трето ГО и решение № 292 от 14.7.11 г на ВКС, Четвърто ГО, с които е прието, че правото на иск по чл.135 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от момента на самата сделка.Разпоредбите относно погасителната давност имат императивен характер.Общото правило е, че не могат да се скъсяват или удължават установените давностни срокове по съглашение между страните.Казаното се отнася и до началния момент, от който започва да тече давностния срок-не може да се установява различен от законово определения.Изключенията трябва да бъдат изрично нормативно определени /чл.197 от ЗЗД/.От момента на сключване на увреждащата сделка увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, т.е. за него възниква правото да иска обявяване за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, с начало сключване на съответната увреждаща сделка.С решение № 311 от 16.4.2010 г по гр.дело № 308/2009 г на ВКС е прието, че признанието на длъжника, че дължи прекъсва давността за вземането, но не и давността по отношение на претенцията за обявяване на недействителност на увреждащата кредитора сделка, извършена от длъжника, давността за която тече от момента, в който това вземане е станало изискуемо.Идентичен отговор на поставените въпроси е даден в мотивите на обжалваното решение.В представените от касатора съдебни актове, /макар и същите да не са със задължителен характер/ също не се съдържа противоречиво разрешаване на повдигнатите въпроси.С решение № 144 от 18.2.2009 г по гр.дело № 5397/2007 г на ВКС, Първо ГО е разгледан въпроса относно срока за погасяване по давност на вземането на кредитора, а не срока за предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД.Другото решение от 31.1.12 г по гр.дело № 1308/12 г на ОС-Варна е постановено при друга фактическа обстановка, поради което мотивите му са неотносими към настоящия правен спор.То касае хипотеза, различна от настоящата, тъй като увреждащата сделка е сключена на 1.4.08 г, а искът е предявен на 16.11.2010 г, поради което същият не би могъл да бъде погасен по давност.
По така поставения процесуално правен въпрос.Касаторът е представил решение № 298 от 28.4.2010 г по гр.дело № 3972/2008 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 217 от 9.6.11 г по гр.дело № 761/10 г, постановени по реда на чл.290 от ГПК, с които е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и всички доводи на страните, свързани с твърденията им и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.
Повдигнатият въпрос е разрешен в съответствие със съществуващата по него задължителна практика, обективирана в решения по чл.290 от ГПК № 60 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., IV г. о., ГК и решение № 66/12 г на Второ ГО на ВКС, в това число и представените от касатора.При постановяването на своето решение, въззивният съд е изследвал възраженията и доводите на страните и е изложил съображения по всички важни и съществени положения.Изследвал е всички допустими и относимите към предмета на спора доказателства, събрани по делото и е направил собствени заключения, които се подкрепят от анализа на целия доказателствен материал, за да стигне до свое собствено решение, което е намерило отражение в мотивите на съдебния му акт.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение.
С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника М. М. направените от него разноски в производството по чл.288 в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 9.7.2014 г, постановено по гр.дело №161/14 г на Апелативен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Ж. С. С. да заплати на М. А. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 1000 лв, сторени пред настоящата инстанция и съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.