О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 195
София, 01.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1636/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ф. В. П. от гр. С.срещу решение от 02.06.2009 г. по гр. д. № 1730/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 4986/2002 г. С това решение е отхвърлен предявения от касаторката срещу “К” А. с. С. и “Л” А. с. С. ревандикационен иск за 4780 кв. м. и за 7980 кв. м., съставляващи части от имот с площ от 18000 кв . м., заснет с пл. № 56 по кадастралния план на с. С., а по отменения включен в имот № 289. Поддържа се довод за необоснованост на извода, че ищцата не е активно легитимирана да води иска, както и за нарушение на съдопроизводствените правила чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като решението не е съобразено с установителното действие на цитираното решение в отношенията между третото лице и противната страната с каквото действие се ползва влязлото в сила решение по гр. д. № 213/1992 г. на СРС постановено по иск на касаторката предявен срещу ТКЗС “А” кв. Бенковски.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК Без да е мотивирано наличие на някоя от трите. В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение постановено по иск на касаторката срещу ТКЗС “А”, с което е прието за установено, че имотът е собствен на касаторката на основание наследствено правоприемство.
Ответникът по касация “К” А. намира жалбата за неоснователна.
Ответникът “Л” А. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Касаторката е предявила ревандикационен иск като е поддържала, че е собственик на имота на основание наследствено правоприемство.
От фактическа страна е установено, че имотът е придобит от наследодателя й на основание договор за покупко-продажба сключен през 1938 г. Представлявал е овощна градина и нива с построени в него къща, кошара, селска фурна и др. През 1950 г. Селкоопа на с. С. е отдало имота под наем на ТКЗС. През 1966 г. част от имота е бил отчужден за нуждите на “Л”, а друга част е предоставена на ответника “К” АД.
Съдът е отхвърлил иска като е приел, че имотът е бил със статут на земеделска земя, поради което ищцата е следвало да проведе процедура по реда на ЗСПЗЗ за възстановяването му. Такава не е проведена, поради което тя не се легитимира като собственик на имота към датата на предявяване на иска, а от това следва, че предявеният иск е неоснователен.
От събраните доказателства се установява, че придобитият от наследодателя на касаторката имот е бил заснет в кадастралния план на населеното място изработен през 1948 г. с №№ 289 и 290. По отношение на имот пл. № 290 е уважен ревандикационен иск. Предмет на отхвърления с обжалваното решение иска е имот пл. № 289.
В касационната жалба е развит довод, че съдът не се е съобразил с установеното с влязло в сила решение, че имотът към момента на отнемането му през 1950 г. е имал селищен характер.
Доводът е основателен.
Съдът се е произнесъл по въпроса за статут на имота към момента на отнемането му, който е от значение за изхода на спора. Определил е статута на имота само въз основа на посоченото предназначение в договора за покупко-продажба от 1938 г. без да обсъди настъпилите регулационни промени и да изясни статута му към момента на отнемането му през 1950 г. Включването на имота в строителните граници на населеното място има за последица промяна на статута му от земеделски в селищен. Този въпрос е от значение за определяне редът, по който имотът подлежи на реституция, ако са налице всички условия за това.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос е от значение за правилното определяне на приложимия реституционния закон, след което и за неговото точното прилагане.
Съобразно това настоящият съдебен състав намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 02.06.2009 г. по гр. д. № 1730/2007 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 63.40 лв. Определена на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата в едноседмичен срок от съобщаване на указанието, за което да представи доказателство.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.