О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр.София, 12.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 365/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №34 от 14.04.2008г., постановено по т.дело № 41/2008г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение №86 от 12.07.2007г., по гр.дело №495/2005 г. на Бургаския окръжен съд и са отхвърлени исковете на “Н” О. , гр. С. против “П” Е. , гр. Б. за сумата от 172 897.45 лв. , представляваща обезщетение за липсващи 508.309 т. скрап по договор №309/3.09.2003г., ведно със законната лихва, както и за мораторна лихва за сумата от 40 117.04 лв. за времето от 20.05.2004г. до 30.11.2005г., като неоснователни. Жалбоподателят “Н” О. в изложението си към касационната жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се позовава на решение по т.дело №2139/2003г. на ВКС. Второто релевирано основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение е по чл.280, ал.1,т.3 г. – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона, както и от значение за развитие на правото. Твърди се, че материалноправния въпрос е съществен, както от гледна точка на претендирания с исковата молба размер от 209 042 лв., така и от гледна точка на отхвърлената част от иска 172 897.45 лв. Като съществени материално правни въпроси са посочени: правото на обезщетения за липси на товари чужда собственост, прилагането на пределните норми на естествените фири и забавата в плащането за обезщетенията от липси. Също така се твърди от касатора, че решението нарушава чл.7 Наредба №13а-10403, където е предвидено, че нормите за естествените фири не се прилагат за случаите, когато приемането, превозването и продажбата на СМЦ е станало без претегляне, т.е. само по документи.
Ответникът по жалбата “П” Е. не взема становище.
Третото лице помагач “П”О. , гр. С. също не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, обаче счита, че не са налице поддържаните от касатора основания за допустимост на касационното обжалване.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона.
В случая Бургаският апелативен съд е приел, че ответникът “П” Е. не дължи на ищеца “Н” О. сумата от 172 897.45 лв., представляваща обезщетение за липсващ товар “скрап” от неизпълнение на договор №363/3.09.2003г. , по силата на който ответникът е предоставил под наем на ищеца 100 кв.м. открит склад за съхранение на метален скрап със срок на действие 1.09.2003г. до 1.09.2004г. , както и на договор от 1.09.2004г. за обработка и съхранение на стоманен скрап, със срок на действие на договора 31.12.2005г. За да отхвърли искът за сумата, въззивният съд се е позовал на т.8 от договора от 3.09.2003г., препращаща към Правилника за експлоатация на пристанище. Съгласно чл.12 от Правилника товарите предназначени за износ, пристигащи с ж.п. и автотранспорт се приемат от пристанището по бройка или обявено в товарителницата тегло, освен, ако не е извършено претегляне на пристанищна авто или вагонна везна. Направен е извод, че отговорността на пристанището за констатирана липса, може да бъде ангажирана, ако при получаване на товарите в получаващата гара се поиска теглене. Само тогава, установеното тегло при това мерене, би било меродавно в отношенията между страните. При това тълкуване на договора и Правилника съдът е приел, че за количеството 426.010 т., превозено с 17 вагона, прието в получаващата гара въз основа само на товарителници, пристанището не може и не следва да носи отговорност при евентуално констатирани липси, поради което е приспаднато от общо установената липса от 614.572т. В решението си съдът се е позовал на решение на ВКС по т.дело № 2139/2003г. От общо констатираната липса съдът е приспаднал: 18 345 кг. скрап, като обичайна загуба от завишаване на товара, дължащо се на лоши атмосферни условия, 24 525 кг. от констатираната липса, като разлика от несъвършенствата на различните методи на мерене и на измервателните уреди – по газене на кораба и на ж.п. кантар и колиен кантар, като е прието отклонение от 0.1% от натоварените количества товар на кораба за процесния период от време, на 44.712 т. скрап, похабен от ръжда, което количество се губи при извършване на поредицата операции по товарене и разтоварването му.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК то въззивният съд трябва да се е произнесъл по съществен матералноправен или процесуално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВС или ВКС в приети постановления, тълкувателни решения и непротиворечиви решения/константна практика/. В случая касаторът се позовава на решение на ВКС, което не попада в посочената категория съдебни актове, поради което следва да се приеме, че основанието е по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решението на Бургаският апелативен съд, същественият материалноправен въпрос, а именно, чия е отговорността за констатирани липси при съхраняване във временен склад на пристанището на насипни товари в случаите, когато товарът е приет въз основа само на документи/товарителница/, не е решен в противоречие с приетото в цитираното решение на ВКС по т.дело № 2139/2003г. И в двете решения по този въпрос е прието, че меродавно в отношенията между страните се счита теглото, установено при извършеното от пристанището мерене на превозното средство, т.е. рискът за липсващи стоки се носи от товародателя в случаите, когато не е поискал мерене на превозното средство, доставящо товара, от пристанищната везна. Разликата в броя на превозните средства, не се отразява върху принципното разрешение дадено от съдилищата за отговорността при констатирани липси, когато товарите се приемат в пристанището по документи или при замерване на товара на пристанищната везна.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Следователно приложимата материалната норма за конкретното материално право, чиято защита се търси с предявения иск, представлява съществения материалноправен въпрос, а не размерът на претенцията. Обосноваването на съществения материалноправен въпрос с размера на иска е неоснователно, с оглед на дефинираното от законодателя основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПС.
Същественият материалноправен въпрос е винаги е специфичен за конкретния спор и трябва да е обусловил решаващите правни изводи на съда за съществуването или не на претендираното от ищеца материално право. Релевираното от касатора оплакване за неправилното приложение на материалния закон, а именно, че липсата не може да се компенсира с фира, ако размерът й е по – малък или най – малкото равен на фира – та, както и че нормите за естествените фири не се прилагат в случаите, когато приемането на стоково-материалните ценности се приемат само по документи, не попада в приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като представлява довод за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон – Наредба №13а – 10403, основания за отмяна на неправилно решение по чл.281 ГПК. Отделно от това касаторът не е обосновал решаването на съществения материалноправен въпрос – в кои случаи следва да се приспадат т.н. естествени фири, от какво значение е за развитие на правото, кумулативна предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Не попада в приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК поставеният от касатора като съществен въпрос за отговорността на длъжника при забавено изпълнение на парично задължение, защото нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД не се прилага противоречиво от съдилищата и не се нуждае от допълнително тълкуване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №34/14.04.2008г., постановено по т.дело № 41/2008 г. на Бургаския апелативен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: