О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр. София, 15.05.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 934 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 6.11.2014 год. по гр. д. № 1510/2014 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 15.05.2014 год. по гр. д. № 536/2013 год. на Несебърския районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на [фирма], [населено място], представлявано от М. Х., против Е. с. в с., представляваща[жк], бл. Б, находящ се в к. к. О.-с., [община], построен в имот с идентификатор 53045.2013.8, представлявана от управителя С. А. Е., за отмяна на решенията на ОС, проведено на 18.06.2013 год., извън т. 8 от протокола.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от [фирма], чрез пълномощника му адвокат Д. Б., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това исковете бъдат уважени, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. От съдържанието на изложението се извеждат като поставени въпроси тези, свързани с вземането на решения от общото събрание на ЕС с мнозинство /което според касатора в случая не е налице поради грешки в сметките/ и относно това дали липсата на електрозахранване в някои от апартаментите в сградата представлява основание за провеждане на общото събраните поради наличие на извънредни обстоятелства, т. е. налице ли е неотложен случай по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС за свикване на ОС. Според касатора тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обосноваващо необходимостта от касационно разглеждане на спора.
Ответникът по жалбата – Е. с. в с., чрез адв. М. И., пълномощник на управителя й С. А. Е., оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, с твърдението, че не са налице правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и не е налице специфичното изискване по т. 3, с оглед разясненията на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Счита, че поставените от касатора въпроси в изложението касаят приетата от съда фактическата обстановка по спора, поради което и не представляват такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която исковете по чл. 40 ЗУЕС са отхвърлени, въззивният съд приел, че общото събрание е било свикано и проведено в хипотезата на чл. 12, ал. 5, вр. с ал. 2 ЗУЕС, което обстоятелство е отразено в поканата за събранието, така и в протокола за провеждането му, при спазване изискванията на чл. 13 и чл. 14 ЗУЕС. Съдът приел за неоснователни и възраженията относно представителството в общото събрание на собственици на обекти от пълномощници с оглед данните в представения протокол от общото събрание, обосноваващи формираното мнозинство при вземането на отделните решения въз основа на притежаваните идеални части от общите части.
Поставеният от касатора въпрос относно изчисленията на притежаваните от собствениците идеални части от общите части на сградата, обуславящи формирането на мнозинство при вземане на решенията на общото събрание, на основание чл. 17 ЗУЕС, представлява фактически въпрос, относим към спора по същество относно наличие на формирано мнозинство при приемане на решенията от общото събрание. В същото е участвал и касаторът и от представения по делото протокол от общото събраните се установява наличието или липсата на мнозинство, като съдът приел доводите на ищеца в тази насока за неоснователни, въз основа преценка на събраните доказателства. Приел и, че не са налице нарушения по свикване на общото събрание, които да са опорочили процедурата по провеждането му и да са обусловили незаконосъобразност на взетите на него решения. Разрешаването на така поставените в изложението въпроси касаят спора по същество, което е предпоставено от поставянето на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосноват допускане на касационното обжалване. За да се допусне то законът предвижда съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната воля на съда, т. е. да е от значение за изхода на спора, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС/. Формулираните от касатора въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а такива, които касаят правилността на обжалваното решение, поради което и не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Същите не могат да обосноват наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за осъвременяването й. Тези предпоставки в случая не са налице, извън посочената липса на правен въпрос като обща предпоставка за касационен контрол, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІІ-109 от 6.11.2014 год. по гр. д. № 1510/2014 год. на Бургаския окръжен съд по касационната жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Д. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: