О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№196
София, 18.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 262 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. Б. чрез пълномощника му адвокат С. В. против решение № 335 от 11.10.2018 г., постановено по гр.д. № 428 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е отменено решение № 848 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 3625/2014 г. на Районен съд-Пазарджик и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Е. Х. Х. против Х. С. Б. отрицателен установителен иск за собственост на 126/626 ид.ч. от УПИ *.-* и на 99/661 ид.ч. от УПИ *.-* в кв.* по плана на [населено място].
Е. Х. Х. не е подала писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуалноправни върпоси:
1) дали в хипотеза, при която ВКС в отменителното си решение е обсъждал единствено въпроса за процесуалната допустимост на иска, с това са преклудирани всички правни възможности на страните по установяването на релевантните за спора факти, при новото разглеждане на делото.
2) при констатация от въззивната инстанция, че първоинстанционният съд в доклада си по чл.146, ал.1, т.2 ГПК не е дал никаква правна квалификация на насрещните права и възражения на ответника, поради което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли въззивният съд служебно, без да е сезиран с такова оплакване да даде указание относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Фактите по делото са следните:
Ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с твърдение, че е собственик на процесните урегулирани поземлени имоти, придобити по договор за дарение от 1975 г. и по приложена регулация по плана от 1976 г. В отговора на исковата молба ответникът претендира, че е съсобственик на имотите, тъй като общия им с ищцата наследодател е притежавал имот пл. № *, за който по плана от * г. е бил отреден прехвърления на ищцата парцел *-* с площ от * кв.м. С регулацията от 1976 г. имотът е заснет с пл. № * и за него са отредени два парцела, в които са включени освен 500 кв.м., придобити от ищцата по дарение и още около 300 кв.м. от имот пл. № *, собственост на общия наследодател, от което следва, че върху новите два УПИ е възникнала съсобственост между ищцата и общия наследодател и след смъртта на последния на 28.01.2010 г. ищецът също се легитимира като съсобственик.
С решение № 52 от 19.06.2018 г. по гр.д. № 2154/2017 г. на ВКС, II г.о. е отменено предходно въззивно решение за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес и делото е върнато за разглеждане на спора по същество от въззивния съд.
При новото разглеждане на делото Окръжен съд-Пазарджик е отказал да разгледа доводите на ответника, че исковата молба е нередовна /тъй като ищцата не е изложила твърдения по силата на какви праворелевантни факти е придобила цялата площ на имот пл. № *, бивш пл.№ * след като са й дарени само * кв.м. от имота/, както и да допусне искания от него свидетел /за установяване, че общия наследодател е придобил имот пл. № * по давностно владение въз основа на приживна неформална делба-спогодба от 1961 г./, като е изложил съображения, че производството се развива по реда на чл.294 г., т.е. започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за касиране на предходното въззивно решение и доколкото в касационното решение не се съдържат нито доводи, нито указания, касаещи редовността на исковата молба, респективно обсъждане на процесуално нарушение в доклада на съда, то съдът, разглеждащ делото като въззивна инстанция за втори път не може да коментира допустимостта на исковата молба и приложение на нормата на чл.266 ГПК.
Поставените въпроси са относими именно към отказа на въззивния съд да прецени дали исковата молба е редовна и да допусне събиране на доказателства, искането за които е основано на довод за допуснато процесуално нарушение в доклада на първоинстанционния съд.
По тези въпроси липсва твърдяното противоречие с практиката на ВКС, според която съгласно чл.294, ал.1, изр.2 ГПК (чл.218з, ал.1, изр.2 ГПК отм.) указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. По-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. Новият състав на въззивната инстанция не би могъл наново да се произнася по допустимостта на първоинстанционното решение, тъй като тези доводи са преклудирани предвид препращащата норма на чл.293, ал.4 ГПК към чл.270 ГПК и при произнасянето на ВКС по допустимостта на първоначалното въззивно решение е налице произнасяне и по допустимостта на решението на първоинстанционния съд.Указанията по приложението на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, както и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди.
В случая постановявайки касационното решение съставът на ВКС е дал указания само, че искът е допустим и следва да се разгледа по същество, без да констатира недопустимост на касираното решение, като постановено по нередовна искова молба или необходимост от извършване на конкретно посочени процесуални действия, поради което в съответствие с практиката на ВКС окръжният съд е започнал разглеждането на делото от фазата на устните състезания.
В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че развитата от ответника теза за нередовност на исковата молба е свързана с явното неразбиране на действието на дворищната регулация при нормативната уредба до 1.01.2001 г. /дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие и докато планът е в сила правото на собственост се легитимира само по парцелни граници и то независимо дали в парцела са включени площи от един или от повече имота; при приемане на нова регулация отпада отчуждителното действие на предходния дворищнорегулационен план, ако същия не е приложен; площите, които по този предходен план не са били включени в парцела, отреден за имота, се връщат към имота, а не към неговия собственик, съответно посочените от ответника около * кв.м. от имот пл. № *, които по обезсилената регулация от * г. не са били включени в парцела, отреден за този имот, са се върнали към имота и са станали собственост на неговия собственик към 1976 г., т.е. на ищцата/. Същевременно фактите, за установяването на които е поискан разпит на свидетел не са били спорни по делото и съдът е приел за установено, че наследодателят на страните е бил собственик на имот пл. № *. От тази гледна точка поставените въпроси не се явяват относими към изхода на правния спор.
В обобщение не е налице хипотеза по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 от 11.10.2018 г., постановено по гр.д. № 428 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: