О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
[населено място], 19.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на 11 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 207/2012 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на „О. с. н. Т.”, [населено място], чрез пълномощника му адвокат Св. Б., против въззивното определение от 19.08.2011 год. по ч. гр. д. № 384/2011 год. на Старозагорския окръжен съд. С него са потвърдени първоинстанционните определения от 14.02.2011 год. и от 10.05.2011 год. по гр. д. № 6658/2010 год. на Старозагорския районен съд, с които е оставен без разглеждане предявения от жалбоподателя установителен иск против Т. „Е.”, [населено място], С. А. Х. и Г. П. Х. за признаване, че нотариалното действие, обективирано в нот. акт № */1992 год. е нищожно и за отмяна на този нотариален акт, като процесуално недопустим и са присъдени в полза на ответниците направените от тях в производството разноски.
Подадена е и частна жалба против определението от 2.02.2012 год. на въззивния съд по същото гр. д. № 384/2011 год., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 19.08.2011 год.
Жалбоподателят поддържа становище за недопустимост, респ. незаконосъобразност на обжалваните определения с молба за отмяната им и делото се върне за разглеждане на предявения иск с произнасяне по съществото на спора от друг състав на първоинстанционния съд.
Ответниците С. и Г. Х., чрез адв. Д., оспорват наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивните определения, евентуално същите да бъдат потвърдени.
Ответникът Т. „Е.”, [населено място] не е взел становище по жалбите.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения установителен иск като недопустимо поради липсата на правен интерес от предявяването му, въззивният съд приел, че с оглед наличие на влязло в сила решение по друго дело – гр. д. № 6263/2007 год. на ВКС, нотариалният акт, предмет на настоящия иск за установяване на неговата нищожност, е бил отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Поради това съдът намерил, че е налице хипотезата на чл. 299 ГПК относно непререшаемост на правните спорове, изключваща допустимостта на настоящия иск. Освен това е установено, че в друг съд е висящо производство по предявения от настоящия ищец против ответниците Х. ревандикационен иск относно офис № 8, намиращ се в същия имот, с искане за отмяна на същия нотариален акт от 1992 год., което въззивният съд подвел под хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК по отношение тези двама ответници. Въззивният съд потвърдил и определението за разноските, поради наличие на предпоставките по чл. 248 ГПК.
С второто обжалвано в настоящето производство определение въззивният съд допуснал поправка в мотивите на първото на очевидна фактическа грешка в наименованието на страната.
Преди да разгледа по същество частните жалби, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В изпълнение на дадените на жалбоподателя указания от въззивния съд /за първата жалба двукратно/, са постъпили няколко изложения, в които обаче не е формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и разрешаването му да е обусловило крайния резултат за недопустимост на предявения установителен иск. Въззивният съд е обосновал направения от него извод с наличието на влязло в сила решение за отмяна на нотариалния акт от 1992 год. и за висящност на друго производство по чл. 108 ЗС против ответниците Х., поради което и това са правните въпроси, релевантни за спора относно допустимостта на предявения иск за нищожност на нотариалния акт. Поставеният от жалбоподателя въпрос дали ответникът Р. може да придобие право на собственост на основание нищожно нотариално действие, както сам твърди, не е разрешен от въззивния съд именно поради извода му за недопустимост на иска, а твърдението му за наличие на правен интерес представлява оплакване за неправилност на акта поради допуснато съществено процесуално нарушение, което не представлявава основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. И в постъпилото второ изложение от 11.11.2011 год. липсват формулирани правни въпроси, произнасянето по които да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в този смисъл, дадени в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Налице са оплаквания против обжалваните определения, които не могат да обосноват наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, вкл. и по отношение определението от 2.02.2012 год., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, и то в мотивите на съдебния акт, а не изменение или отмяна по реда на чл. 253 ГПК.
В съдържанието на представените изложения към жалбите не се съдържат поставени правни въпроси, относими и обуславящи направения от съда извод за недопустимост на предявения установителен иск. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касатора, като може само да го уточни и конкретизира, но не може да допусне касационното обжалване по въпрос, по който е налице произнасяне от въззивния съд, без касаторът да го е поставил, освен ако същият има значение за нищожността или недопустимостта на обжалвания съдебен акт, каквато хипотеза не е налице в случая.
Липсата на формулиран правен въпрос, релевантен за изхода на спора – допустимостта на предявения иск, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, каквито касаторът не е и посочил относно наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са съображения относно неправилността на въззивното определение поради нарушение на закона, както и неотносими такива, свързани със заемана длъжност от ответницата Х., които не могат да бъдат обсъждани.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 19.08.2011 год. и това от 2.02.2012 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото, постановени по ч. гр. д. № 384/2011 год. на Старозагорския окръжен съд, по подадените от „О. с. н. Т.”, [населено място], чрез адв. Св. Б., частни жалби против тях.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: