1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
София, 02.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 884/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Д. Г. Ч. и Е. Б. Илиева чрез адвокат Т. Р. З., срещу въззивното решение № 381 от 25.03.2010 г. по в. гр. д. № 2671/2009 г. на В. окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците М. И. С., Бяла П. И. и П. И. Г. считат, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 3215 от 02.11.2009 г. по гр. д. № 6555/2008 г. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на УПИ XI-345 от кв. 44 по плана на[населено място] с площ 520 кв. м.
По делото е установено, че с одобрения със заповед № 1350 от 06.06.1961 г. дворищнорегулационен план реална част с площ 530 кв. м. от имот пл. № 345 се придава към парцел VI-346 от кв. 44 по плана на[населено място]. К., собственост на ищеца Д. Ч..
Със заповед № 464 от 08.11.1991 г. по реда на чл. 32, ал. 1, т. 5 З. /отм./ е изменена дворищната регулация на парцел VI-346 от кв. 44, като от посочената придаваема част от имот пл. № 345 е образуван самостоятелен парцел XI-345 от кв. 44 и се компенсират придаваемите части с площ от по 80 кв. м. от имоти пл. № 345 и пл. № 346.
Въззивният съд приел, с оглед изискванията на пар. 42 от ППЗПИНМ /отм./ за нормативно изискуемите площ и лице на парцелите в селата, че с придаването на площта от 530 кв. м. към парцела на ищеца е извършено преупълномеряване, без по делото да е установена необходимост от това, което води до материална незаконосъобразност на дворищнорегулационния план и основание за изменението му по чл. 32, ал. 1, т. 5 З. /отм./. Приел още, че дворищнорегулационният план от 1961 г. не е приложен, въпреки че със заплащане на сумата 777.44 лева през 1990 г. собственикът на имот пл. № 345 е надлежно обезщетен за придадената част от 530 кв. м. При преценката по чл. 32, ал. 1, т. 5 З. /отм./ кога следва да се счита приложен планът, съдът изходил от разясненията, дадени с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на Върховния съд, които предвиждат освен заплащане и заемане на придадените части по предвидения ред, но и владение върху тях в продължение на най-малко десет години. В случая не е установено след заплащане на обезщетението ищецът фактически да е заел имота, но дори това да е така, до одобряване на изменението на плана със заповедта от 1991 г. е изминал период, по-малък от година.
В обобщение на всичко изложено, В. окръжен съд приел, че отчуждителната функция на плана от 1961 г. е отпаднала с обратно действие и положението на имотите се възстановява такова, каквото е било преди регулацията, т. е. към парцела на ищеца не се е придавала част от имот на друго лице. С изменението на плана със заповед № 464 от 1991 г., която не е незаконосъобразна, тъй като регулацията по отношение на придаваемата част от имот пл. № 345 не е била приложена, се предвижда отделянето на същата част от парцела, в който е била включена, като се възстановява правото на собственост върху нея в лицето на предишния собственик на имота. Допустимо е тази част да стане основа на самостоятелен парцел, като бъде упълномерен с части от съседен имот, какъвто е конкретният случай, тъй като между вече самостоятелно обособения парцел XI-345 от кв. 44 и съседния му парцел VI-346 от кв. 44 се компенсират придаваеми части с площ от по 80 кв. м. УПИ XI-345 от кв. 44 принадлежи на собствениците на имот пл. № 345. Ищците не са такива /ищцата Е. Илиева се легитимира с н. а. № 7/2001 г. за собственица по дарение на дворно място от 585 кв. м., съставляващо № VI-346 от кв. 44/, поради което и не могат да се легитимират за собственици на новообразувания самостоятелен урегулиран поземлен имот, който се отделя от него.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните материалноправни въпроси, които според тях са разрешени при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: в кои случаи при дворищнорегулационен план е налице преупълномеряване на имот, какви са правните последици от преупълномеряването и дали то е основание по чл. 32, ал. 1, т. 5, изр. 2 З. /отм./ за изменение на влязъл в сила дворищнорегулационен план; ако преупълномеряването е извършено поради технически изисквания за икономично проектиране на парцелите, може ли да се приеме, че последващата отмяна на дворищнорегулационния план е законосъобразна и следва да бъде зачетена преюдициално от гражданския съд по повод на последващ вещен спор; дали заплащането на дължимото обезщетение е критерий за наличието на приложен дворищнорегулационен план и /би следвало да се разбира “или”/ само за наличието на облигационни отношения между собствениците на съседните парцели по повод на дворищнорегулационния план.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че тези въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпросите, свързани с преупълномеряването на имот при урегулирането му с дворищнорегулационен план, правните последици от това и дали преупълномеряването е основание за изменение на влязъл в сила план, са изяснени в доктрината и в съдебната практика и са разрешени в Постановление № 4 от 10.12.1980 г. по гр. д. № 4/1980 г. на Пленума на Върховния съд – р. I, т. 1, б. “г”, и ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на Върховния съд.
Преупълномеряване е налице когато се касае до придаване на част над необходимия минимум за образуване на пълноценен парцел. То означава незаконосъобразност на дворищната регулация, тъй като е в нарушение на основен принцип за законосъобразността й – принципът за икономичност, залегнал в чл. 27, ал. 2 З. /отм./.
По въпроса дали заплащането на дължимото обезщетение е критерий за приложен дворищнорегулационен план, следва да се изхожда от разясненията, дадени в ТР № 3/1993 г., според които дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 З. /отм./. Стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията по отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се свързва с различни изходни предпоставки в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 З. /отм./ в зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила дворищнорегулационен план. Хипотезата на чл. 33, ал. 1 З. /отм./ предвижда изменение на дворищнорегулационния план при условията на чл. 32, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5 З. /отм./ – при грешка в кадастралния план, при явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания и при утвърждаването му при съществено закононарушение. В тази хипотеза се касае или до закононарушение при одобряване на регулацията, или до нарушаване на материални субективни права на собствениците на имотите, поради което за настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни граници при изменение на основанията, визирани в чл. 32, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5 З. /отм./, е предвидено кумулативно изпълнение на условията за заемане на придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях следва да продължи минимум десет години. Тези допълнителни изисквания са обусловени от обстоятелството, че дворищната регулация е незаконосъобразна и не съответствува на действителното положение, поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите преди нея.
Обжалваното решение не противоречи, а е в съответствие с посочената съдебна практика. Допуснатото през 1961 г. преупълномеряване при образуването на парцел VI-346 от кв. 44 е довело до закононарушение при одобряване на регулацията за посочения парцел. Затова и след като по делото е установено, че ищците не са установили владение върху спорната част от този парцел, което да е продължило в необходимия срок, единствено заплащането на дължимото обезщетение не е достатъчно, за да се счита, че дворищнорегулационният план от 1961 г. е приложен.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване предпоставя относимата към разглеждания случай правна норма да е неясна или непълна, по приложението й да няма съдебна практика или формираната практика да е противоречива или да се налага друго тълкуване, различно от досега възприетото. В случая тези изисквания не са налице. Наличието на съдебна практика, на която съответства даденото от въззивния съд разрешение, налага извода, че поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 381 от 25.03.2010 г. по в. гр. д. № 2671/2009 г. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: