О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 02.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр.дело № 1554/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Я. В., [населено място], приподписана от адвокат Х., срещу определение №108/2014 по ч.гр.д.№105/2014г. на Врачанския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по следните въпроси: при липса на изрична разпоредба в специалния закон, допустимо ли е предявяване на установителен иск по чл.124,ал1 ГПК относно възстановяване на земеделски земи; празнотата в закона не е ли основание за наличие на правен интерес. Сочи се, че е налице основанието на чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение № 31/2014г. по гр.д.№1106/2013г. на Районен съд – Бяла Слатина. С последното е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо по иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е признато спрямо ищцата Т. В. и сестра и П. Я., че 20 дка от възстановените 39,140 дка от ПК-Бяла С. по реда на ЗСПЗЗ в качеството на наследници на баща си Я. Д., са принадлежали към момента на ТКЗС не на баща им Д., а на общия наследодател-дядо им Т. И.. Искът с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за установяване, че първоначално възстановените на ищцата и сестра и земи 39,140 дка са действителният размер на притежаваната от баща им Я. Д. земя е недопустим. Той е предявен много след изтичане на предвидения в §22 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./ срок. Освен това е изчерпан предвиденият в ЗСПЗЗ специален ред за установяване правата на собственост към минал момент и на възстановяване собствеността върху земеделски земи, поради което е недопустимо същите искове да се предявяват отново на основание процесуалния закон – чл.124,ал.1 ГПК.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението на основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава, въззивният е съобразил, че предметът на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване собствеността върху земеделските земи, относимо към претендирания имот, а предметът на доказване е принадлежността на това право на заявителя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването. Този иск може да бъде предявен до изтичане на предвидения в ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ, бр.13/2007г./ преклузивен срок. След изтичане на срока се преклудира възможността въобще за образуване на административно производство по възстановяване на собствеността. Отделно от това предпоставка за допустимост на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е земеделските земи да не са били заявявани пред ОСЗ, какъвто очевидно не е процесният случай. При това положение в съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че искът е недопустим. Разпоредбите на ЗСПЗЗ, уреждащи реституцията са ясни, не е налице твърдяната от жалбоподателя непълнота, поради което не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.Няма искане от ответната страна за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което този въпрос не следва да се разглежда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №108/2014 по ч.гр.д.№105/2014г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: