О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№196
София, 20.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4448 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 9725 от 13.09.2017г. на Р. Д. С. от [населено място] срещу определение № 250 от 17.08.2017г., постановено по гр.д. № 1581/2016г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила съдебно решение № 1815 от 14.11.2001г., постановено по гр.д. № 421/2001г. на ВКС, V г.о и потвърденото с него решение на Добричкия окръжен съд от 11.12.2000г. по гр.д. № 296/2000г., постановени по иск с правно основание чл. 11 ЗСППЗ.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба Поземлена комисия – [населено място] не изразява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна, приемайки, че същата е подадена извън предвидения в закона срок. Съставът се е позовал на разрешението в т.8 от Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според което молбата за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952г./отм./, подадена при действието на ГПК от 2007г., е недопустима, ако преди влизането в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./.
Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Производството за отмяна представлява извънреден извънистанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения и като такова е допустимо само в рамките на предвидените в ГПК срокове. В случая съдебният акт, чиято отмяна се иска, е постановен на 14.11.2001г. при действието на ГПК от 1952г./отм./, като предвиденият в чл.232, ал.1 ГПК/отм./ пределен едногодишен срок е изтекъл преди влизане в сила на сега действащия ГПК. След изтичането на този срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт по пътя на извънредния способ за отмяна, тъй като се погасено процесуалното право на страната да иска отмяна по реда на чл.231, ал.1 ГПК /отм./. Установените в новия процесуален закон правила и срокове за отмяна биха могли да намерят приложение спрямо решения, станали неотменими по предходния процесуален ред, само при предвидено обратно действие на закона, а такова не е налице. Поради това, подадената понастоящем, при действието на новия ГПК, молба за отмяна на влязло в сила решение, спрямо което са изтекли пределните срокове за отмяна по уредбата на отменения ГПК, е недопустима. В този смисъл е и т.8 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, на която се е позовал съставът на Трето гражданско отделение.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 250 от 17.08.2017 г., постановено по гр.д. № 1581/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: