2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
С., 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 577/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №202 от 18.ІІ.2011 г. по гр.д. № 2990/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 474 от 26.VІ.2009 г. по т.д.№ 552/ 2008 г. на Софийски окръжен съд, с което са уважени исковете на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място]: за 100 000 лв. – възнаграждение по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, със законната лихва от 23.ІV.2008 г. и за 10 000 лв. – неустойка по чл. 92 ЗЗД, с оплакване за необоснованост и неправилност на решението. В Изложение на касационните основания по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят счита, че тези основания са налице, тъй като в хода на производството са решени съществени материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС. По оплакването за необсъждане на всички доводи и доказателства, довело до необоснованост на решението, прилага копия от практика на ВКС: Р.№1488/ 8.ХІ.1999 г. по гр.д.№ 814/1999 г., Р.№737/9.VІІ. 1956 г. по гр.д.№4080/1956 г. и Постановление №7/27.ХІІ.1956 г. ППлВС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване – жалбоподателят не е изложил правните въпроси, релевантни за делото, нито кои негови доводи са оставени без разглеждане и кои доказателства не са обсъдени, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че цената им не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, нито кое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поддържа да е налице и по какви съображения. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и неправилност на решението. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, а и такива жалбоподателят не сочи.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 6000 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №202 от 18.ІІ.2011 г. по гр.д. № 2990/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 6000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: