O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 23.04. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева гр. дело №1415 / 2019 г.
и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 2254/05.03.2019 г. на Д. К. И., чрез адв.
А. И., срещу определение № 72 от 19.02.2019 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 4489 /2018 г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение № 61 от 19.01.2017 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1484/2016 г.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен с произтичащите от това последици. Поддържа се, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния преклузивен срок, тъй като във връзка, с решението, чиято отмяна се иска, са водени допълнителни частни производства, последното от които това по ч.гр.д. № 482/2018 г. по описа на ВКС, III – то г.о. Изтъква се също така, че е недопустимо два различни състава на ВКС в рамките на едно и също производство да се произнасят различно по допустимостта на молбата за отмяна, като се твърди, че първоначално молбата е допусната до разглеждане по същество и делото е насрочено в открито съдебно заседание, а с обжалваното сега определение молбата за отмяна е счетена за просрочена и оставена без разглеждане. Сочи се още, че молителите са навели и основание по чл. 303, ал.1, т.7 ГПК, по което няма произнасяне в атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на IV-то го.о. с оглед на данните по делото, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, в обжалваното определение съставът на ВКС, IV-то г.о. е приел, че е наведено основание по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК – две влезли в сила противоречиви съдебни решения. Приел е, че последното решение по см. на чл. 305, ал.1, т.4 ГПК, от чието влизане в сила, при релевираното основание тече тримесечният преклузивен срок, е решение № 198 от 18.02.2016 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2811/2015 г. И тъй като същото е влязло в сила на 21.03.2017 г., когато с определение № 305 от 21.03.2017 г. на ВКС IV-то г.о. по гр.д. № 4089/2016 г. не е допуснато до касационно обжалване, то срокът е изтекъл на 21.06.2017 г., така подадената на 04.07.2018 г. молба за отмяна на решение № 61 от 19.01.2017 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1484/2016 г. е недопустима.
Определението е законосъобразно, като относимите по делото обстоятелства са следните:
С молба вх. № 3724/ 04.07.2018 г., изпратена по пощата, видно от пощенското клеймо, на 03.07.2018 г. Д. К. И. е поискал отмяна на решение № 61 от 19.01.2017 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №1484/2016 г, с което е потвърдено решение № 68 от 05.04.2016 г. на Девненския районен съд по гр.д. №483 / 2015 г. В молбата е изтъкнато, че същото противоречи на влязло в сила решение № 198 от 18.02.2016 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2811/2015 г., с което е потвърдено решение № 72 от 21.05.2015 г. на Девненския районен съд по гр.д. № 758/2014 г. Поддържа се, че двете решения са постановени между същите страни за същото искане и на същото основание. Изтъква се още, че е нарушена ЕКЗПЧОС, в частта за правата на работниците, което твърдение страната свързва с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.
Релевираното в молбата основание е това по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК. Оплакванията в частната жалба за наведено основание по чл. 303,ал.1, т. 7 ГПК не се споделят от настоящия състав като правилно в обжалваното определение не е съобразяван този фактически състав на отмяната, тъй като същият е налице когато ЕСПЧ с окончателно решение, в полза на страната искаща отмяна, е установил нарушение на ЕКЗПЧОС. Наличие на такова решение на ЕСПЧ не само не се твърди, а бланкетно, общо, неподкрепено с доводи, се посочва нарушение на Конвенцията, в частта за правото на труд.
Във връзка с основанието по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК от данните по делото се установява, че решение № 61 от 19.01.2017 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1484/2016 г., като неподлежащо на касационно обжалване заради цената на предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение, всеки под 5000 лв., е влязло в сила на датата, на която е обявено в публичния регистър на актовете на съответния окръжен съд, а именно 19.01.2017 г.
Решение № 198 от 18.02.2016 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2811/2015 г, като подлежащо на касационно обжалване заради цената и вида на предявените искове, е влязло в сила на 21.03.2017 г., когато по касационната жалба на Д. И., с определение № 305 от 21.03.2017 г. на ВКС, IV-то г.о. по гр.д. № 4089/2016 г., същото не е допуснато до касационно обжалване.
Съгласно чл. 305, ал.1, т. 4 ГПК молбата за отмяна, при наведени фактически твърдения кореспондиращи със състава по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК, се подава в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. Последното решение по см. на цитираната разпоредба е онова, което по-късно е влязло в сила, като в случая това е решение № 198 от 18.02.2016 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2811/2015 г. Подадената на 03.04.2017 г. молба за отмяна е след тримесечния срок изтекъл на 21.06.2017 г.
Ирелевантно за началния момент на срока по чл. 305, ал. 1, т.4 ГПК, респективно за момента, в който едно решение влиза в сила, е дали страната е предприемала опити да обжалва акт, който обективно, съгласно разпоредбите на закона, не подлежи на последващ инстанционен контрол. Решението влиза в сила съобразно волята на законодателя, а не съобразно волята на страната недоволна от постановения резултат.
Оплакванията за два противоречиви съдебни акта, а именно определение № 442 от 03.12.2018 г. на ВКС IV-то г.о. по гр.д. № 4489 /2018 г., с което молбата за отмяна е допусната до разглеждане, и обжалваното сега определение № 72 от 19.02.2019 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 4489 /2018 г., постановено след извършено ново разпределение на делото поради направен отвод на членове от предишния състав, са ирелевантни за законосъобразността на последното и не могат да опорочат правилния съдебен акт. В тази връзка следва да се посочи, че проверката за допустимостта на процеса, в т.ч. на всяко едно искане отправено до съда, каквото представлява и молбата за отмяна на влязло в сила решение, се извършва във всеки един момент от отправяне на искането до произнасяне на съда с акт по същество, като до посочения момент съдът, пред който делото е висящо, може да констатира недопустимостта, като дори отменяйки дадения ход по същество, прекрати производството, щом констатира наличие на обстоятелство обосноваващо недопустимостта му.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 19.02.2019 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 4489 /2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: