О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
[населено място], 25.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№840/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на „Надя 62“ЕООД и И. Н. М. срещу определение №352/27.11.2018г., постановено от състав на Апелативен съд Бургас по ч.т.д.№283/18г.,с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. Н. М. срещу определение №772/04.09.2018г. по т.д.№159/16г. по описа на Окръжен съд Бургас,с което е разрешено по реда на чл.638 ал.3 ТЗ продължаване на производството по изпълнително дело №20168010400019 на ЧСИ Т. Д. по отношение на длъжника „Тотем 1“ООД /търговец в производство по несъстоятелност/ върху поземлен имот с идентификатор №51500.505.143 по кадастралната карта на [населено място], ведно с построения в него хотелски комплекс, ипотекиран в полза на „Банка ДСК“ЕАД.
В частната жалба е оспорена правилността на преграждащото определение. Излагат се доводи за допустимост на обжалването , основани на разпоредбата на чл.613а ал.3 ТЗ, която , според частните жалбоподатели, предвижда възможност за контрол на определенията на съда по несъстоятелността, непредвидени изрично в чл.613а ал.1 ТЗ, пред съответния апелативен съд. Твърди се отпадане на предпоставката за уважаване на молбата по чл.638 ТЗ, предвид възобновяването на производството по несъстоятелност на длъжника „Тотем 1“ООД.Допълнително в частната жалба се поддържат съображения за недопустимост на определението по чл.638 ал.3 ТЗ , постановено от окръжния съд, както и такива за основателност на подадената срещу него частна жалба.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват лица срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
За да откаже да разгледа по същество частната жалба срещу определението на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.638 ал.3 ТЗ, съставът на апелативния съд се е мотивирал със съображения за процесуалната й недопустимост. Посочено е, че, съгласно нормата на чл.613а ал.3 ТЗ, извън изрично предвидените в ал.1 на същия член случаи, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК.От това препращане съдът е направил извод,че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274 ал.1 ГПК, като на инстанционен контрол подлежат само тези определения,които са преграждащи или за които е предвидена в закона изрична обжалваемост. Тъй като атакуваното пред Бургаски апелативен съд определение не попада в нито една от двете хипотези, съставът е заключил, че липсва надлежно сезиране, по което дължи произнасяне.
Определението е правилно.
Постановеният в производството по несъстоятелност от Бургаски окръжен съд съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол, като изложените от апелативния съд съображения за това напълно се споделят и от настоящия състав на Върховен касационен съд. Не могат да бъдат извлечени аргументи за противното от разпоредбата на чл.613а ал.3 ТЗ, която, противно на поддържаното от частните жалбоподатели, не предвижда въззивен контрол на всички определения на съда по несъстоятелността, изключвайки само касационното им обжалване, тъй като препращането в нея има отношение само към процесуалния ред,по който да се осъществи въззивното обжалване. Няма основание да се приеме и, че със съдържащото се в нея препращане към процесуалния ред за обжалване на определенията, предвиден в глава 21 ГПК, се изключва разпоредбата на чл.274 ГПК, установяваща кои определения могат да бъдат обжалвани пред горната инстанция. Цитираната в частната жалба пред апелативния съд практика на ВКС , приемаща допустимост на обжалването само по отношение на определенията,с които се отказва продължаване на изпълнителното производство, освен че не е относима към конкретния случай, е и неактуална, доколкото с т.6 на Тълкувателно решение №1/03.12.2018г. по тълк.д.№1/17г. на ОСТК на ВКС изрично се прие, че определението по чл.638 ал.3 ТЗ, постановено от съда по несъстоятелността , не подлежи на инстанционен контрол. Атакуваното пред Върховен касационен съд определение на Апелативен съд Бургас е съобразено изцяло с тази задължителна практика, поради което подлежи на потвърждаване от настоящия състав .
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №352/27.11.2018г., постановено по ч.т.д.№283/18г. по описа на Апелативен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.