4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 26.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1843 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 152 от 22.01.2015г. по в.т.д.№ 2152/2014г. на САС, с което е потвърдено решението по т.д.№ 355/2012г. на Благоевградския ОС за осъждането му да заплати на [фирма], [населено място] сумата 123 704лв.-стойност на извършени и незаплатени СМР по договор от 02.02.2009г. за строителни дейности по участъци от строеж „Газификация на [населено място]“, ведно със законната лихва от 01.08.2012г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърляне на иска. Твърдението е, че разпоредбата на чл.264,ал.2 ЗЗД, на която се е позовала въззивната инстанция, е неприложима, тъй като недостатъците не могат да бъдат установени при приемането на работата; че ответникът не е приемал с надлежен документ изпълнените от ищеца СМР; въззивната инстанция бланкетно коментирала възраженията на възложителя, неоснователно приела, че осчетоводяване на фактура 97/11.01.2010г. обективира приемане на изпълнените СМР. Последните били със скрити недостатъци, които били поправени, но за тях не се дължи допълнително възнаграждение.
В представеното изложение, което касаторът счита че съдържа посочване на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че са налице изискуемите предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, тъй като съставът на САС разрешил неправилно съществен материалноправен и процесуален въпрос от решаващо значение за изхода на спора. Било допуснато „нарушение“ на правната квалификация на иска и съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.264,ал.2 ЗЗД, която според касатора е неприложима, се произнесъл по непредявен иск. Бланкетно били обсъдени възраженията на въззивника /за недостатъци на изпълнената работа, установени в хода на експлоатация на съоръженията; липса на съставени документи, установяващи вида, обема и стойността на изпълнените СМР, както и приемането им; изпълнените през септември 2010г.-2011г. са ремонт на некачествени дейности от 2009-2010г. и за тях възнаграждение не се дължи/. Основанието за допускане на обжалването било налице и поради факта, че САС приел, че самото осчетоводяване на фактура 97 от 2010г. следва да се счита за приемане на извършени дейности.
В писмен отговор насрещната страна [фирма], [населено място] оспорва наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Претендира заплащане на разноски. по договор за правна защита и съдействие от 20.05.2015г. и платежно нареждане за кредитен превод, заверено от банката за сумата 600лв.
Въззивната инстанция е посочила, че приемането на работата се установява от двустранно подписани заваръчни протоколи, които съгласно договора са основание за заплащане на възнаграждението, и в които не е било отразено възражение на некачествено и неточно изпълнение. Осчетоводяването на фактура № 97 от 11.01.2010г. е посочено като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за приемането на работата, наред с частичното плащане по същата. По отношение на дължимостта на възнаграждението за периода декември 2010г.-януари 2011г. за дейности, предписани от проектанта и с оглед възражението на ответника, че те са във връзка с отстраняване на констатирани дефекти, е прието, че наложителността от изпълнението им не произтича само от причина /необходимост от изготвяне на допълнителен проект за изпълнение на допълнителни мероприятия, какъвто очевидно не е бил изготвен своевременно от възложителя/, за които само възложителят носи отговорност. Отчетен е и фактът, че на строежа са работили три бригади на ответника и една на ищеца. При тези фактически изводи САС е счел за приложима разпоредбата на чл.264,ал.2 ЗЗД и уговореното в договора задължение за уведомяване изпълнителя за появилите се недостатъци при извършване на заварките. Констатирал е неспазване от ответника на разпоредбите на чл.264,ал.2 ЗЗД и чл.265 ЗЗД и на уговорената процедура по реализиране на възможността за отстраняване на дефекта, което е обосновало извода за преклудиране на това негово право; счетено е, че изработеното през декември 2010г. – януари 2011г. е в изпълнение на договора и не касае отстраняване на недостатъци, за които единствено изпълнителят носи отговорност, при обсъждане на клаузата на чл.9 от договора, съгласно която възложителят може да иска обезщетение за некачествено изпълнение само в случаите, в които е установено, че то се дължи единствено на вина на изпълнителя. Обсъдено е и е прието за неоснователно възражението на ответника за липса на конкретизация на исковата претенция като е констатирано, че тя е основана на твърдение за изпълнени от ищеца, приети и незаплатени от ответника СМР, съобразена е с уговорения начин на разплащане-не на база цената на изпълнените СМР, а като предварително фиксиран размер, дължим за всеки отработен месец. Не е прието и възражението за липса на доказателства за приемането на работата като е обсъдено отново подписването от представители на ответника на изготвените в съответствие с договора заваръчни протоколи и непротивопоставянето на търговеца /чл.301 ТЗ/ след узнаването на съставянето им.
При така възпроизведените мотиви на обжалваното решение на САС, поддържаното от касатора произнасяне по непредявен иск /което ако е налице би довело до недопустимост на решението, за което касационната инстанция следи служебно и при констатация, че съществува вероятност за недопустимост, е длъжна служебно да допусне касационното обжалване за проверка наличието на евентуален такъв порок-т.1 ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК/ не е обосновано с релевантен процесуалноправен въпрос. Въззивната инстанция се е произнесла по довода на въззивника за нередовност на исковата молба /неконкретизация на паричната претенция и неяснота как е формирана исковата сума/, поради което становището за недопустимост на въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционното като постановено по порочна искова молба, следва да бъде подведено под формата на правен въпрос, какъвто отсъства. Паралелно с това, съставът на ВКС не вижда основания за съмнение актът на САС да е недопустим. Следователно, касационното обжалване за преценка евентуална недопустимост на решението му, не следва да бъде допуснато.
Отсъствието на основанията за допускане на касационното обжалване по друг правен въпрос ясно произтича от приложението към касационната жалба /което касаторът счита за изложение на основанията за допускане на обжалването/, което е нейно повторение, не съдържа ясно посочен правен проблем, а само доводи по фактите и по правилността на въззивното решение. Както е посочено в ТР № 1/19.02.2010г., за касационната инстанция не съществува задължение да извежда правния въпрос от твърденията на страната относно фактите, които тя счита за установени и от оплакванията й срещу обжалвания акт. Отсъствието на поставен въпрос с характеристиката на правен е достатъчно основание за недопускане на факултативния касационен контрол, който може да бъде осъществен при ограничени и ясно очертани в закона и в тълкувателното решение предпоставки.
При този изход на производството, касаторът дължи на насрещната страна поисканите и доказани с договор за правна защита и съдействие от 20.05.2015г. и платежно нареждане за кредитен превод, заверено от банката разноски – сумата 600лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 152 от 22.01.2015г. по в.т.д.№ 2152/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600 лева разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: