О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 26.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.03.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №144/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. К. Г. и Е. З. Д. против решение №1326/11.112011г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№1304/2011г. по описа на същия съд,в частта му, за потвърждаване на решение №1836/01.05.2011г. по гр.д.№6353/2010г. по описа на Варненски районен съд,ХХІг.,с която са уважени предявени искове по член 124 от ГПК и е признато за установено по отношение на Е. З. Д. и Т. К. Г.,че М. Т. А. е собственик на 29900/66100 идеални части или 45,24% идеални части от избени помещения означени с №№1,2 и 3 на скицата на л.210 от делото,находящи се в жилищна сграда в [населено място],ул.”27 юли”№50,построена в дворно място,цялото с площ от 282,55кв.м по нот.акт,а по скица 270 кв.м,съставляващо УПИ-ІХ в кв.22 по плана на 8м.р. на [населено място],а по КК на [населено място]-ПИ с ид.10135.1507.129 с площ 283кв.м,при описани граници.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос/цитирам/:
„Същественият материалноправен въпрос е дали реално обособени помещения като пералня,изба и тоалет се трансформират от лична собственост в общи части по предназначение на сградата,етажна собственост,независимо от това,че при учредяване на етажната собственост не са изрично прехвърлени от едноличния собственик в полза на придобиващия самостоятелен жилищен обект в същата сграда?”,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
По отношение наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,в изложението си касаторите излагат доводи,че с оглед установеното с доказателствата по делото,както и данните по съдебно-техническите експертизи относно процесния избен етаж,съдът е следвало да направи извод,че същият не е обща част нито по естеството си,нито по предназначението си по смисъла на член 38 от ЗС,а представлява самостоятелен етаж,състоящ се от пет относително самостоятелни помещения,като изложените съображения от въззивния съд,че спорните помещения,макар и да не фигурират в нот.акт №95/1960г.,тъй като служат за достъп до изба №4,собственост на ищцата,то те автоматично ,с възникването на етажната собственост,се трансформират в обща част по предназначение,който въпрос е решен по различен начин в практиката на ВКС и ВС и се цитират:
Тълкувателно решение №34/1983г.,което се отнася до въпроси за характеристиката на таванските помещения в сграда,в която етажи и части от етажи принадлежат на различни собственици,кога са общи части по естеството си,както и относно подпокривното пространство като обща част на сградата,
Решение №1664/1977г. по гр.д.№942/1977г.,Іго.,според което обстоятелството,че помещението е заобиколено от общи части на етажната собственост,не е достатъчно,за да се счете,че това помещение е обща част,
Решение №395/1986г. по гр.д.№242/1986г.,ІІІго,според което предназначението на една обща част от етажната собственост,която не е обща част по естеството си,може да бъде променено със съгласието на всички собственици.Волята за отнемане предназначението може да бъде изразена изрично или да следва от недвусмислено от някой акт,
Решение №1505/2006г. оп гр.д.№2656/2005г. по описа на ВКС,относно изграден съгласно архитектурен проект нов обект в сградата,който притежава самостоятелно съществуване и не е принадлежност към общите части,тъй като сградата като архитектурна цялост може да съществува и без него.Обектът не е обща част по предназначение,каквито са портиерското жилище,сушилните,стаи за съхранение на колички и др.,защото не е създаден като обща част с утвърдения архитектурен проект,
Решение №1010/1977г. по гр.д.№261/1977г.,ВС,според което предназначението на дворно място,което е съсобствено,може да се измени само със съгласието на всички съсобственици,
Решение №546/1977г. по гр.д.№2896/1976г. на ВС,отнасящ се разпределяне ползването на дворното място и характера му на обща част,в зависимост от притежаването на идеални части от същото от етажните собственици.
По отношение наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,на която касаторите се позовават алтернативно,се излагат доводи че горепосочените правни проблеми,съдържащи се в правния въпрос,са фундаментални за развитието на правото и не са достатъчно изяснени от чрез правната доктрина и съдебната практика.
Ответницата по касационната жалба М. Т. А.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,като релевантни на спора,въпросите относно:момента на възникване на етажната собственост,актът,с който се обособяват отделните жилищни обекти в сградата и действащите нормативни актове,като във връзка с установеното по делото по архитектурен проект,който не е променян от 1933г.,предназначението на процесните помещения и на целия този етаж е обслужващо-за избени помещения,а спорът е дали избени помещения №1,2 и 3, след като не са изрично упоменати в нот.акт №95/1960г. остават в изключителна собчственост на прехвърлителката Р. Н..Съдът е проследил начина на възникването на етажната собственост на процесната сграда,от момента,когато от родителите на ищцата- Т. и Л. А.,по силата на нот.акт №95/1960г. е придобит имот по ЗРПВПНИ от Р. Н.,а именно:1/3 идеална част от дворното място,в което построена сградата,тавански етаж от същата и северозападното избено помещение,който предмет на сделката се отнася до самостоятелен обект на сградата и обслужващо помещение №4 на скицата на вещото лице. Съдът е приел,че към 09.02.1960г. в сградата са се обособили два самостоятелни жилищни обекта с придадени към всеки етаж избени помещения,индивидуална собственост на собственика на жилището,а праводателят на ответниците В. П., е получил по дарение,недвижим имот,описан в нот.акт №11/1993г. от своите родители И. и П. П.-2/3 идеални части от дворното място,първи етаж от построената в същото двуетажна жилищна сграда,таванско помещение,едно избено помещения и гараж в двора,което е придобито от ответниците Е. Д. и Т. К. по силата на договор за покупко-продажба,съгласно нот.акт №92/2007г.,в който е описан избен етаж,без избеното помещение на ищцата.С оглед на установеното по делото,съдът е приел,че дарителите П. не са могли да прехвърлят на праводателя на ответниците В. П.,повече права отколкото притежават,а в техния обем не се включва избени помещения №1 и №3,поради което първоначално родителите на ищцата,въз основа на транслативната сделка,а впоследствие по наследяване и ищцата,се легитимират като собственици на жилищен етаж,ведно с избено помещение и ведно със съответните идеални части от общите части на сграда,последните включващи избени помещения №1,2 и 3,посочени по заключението на съдебно-техническата експертиза и обозначени на скицата,през които се осигурява достъп до избено помещение №4/на ищцата/ и избено помещение №5/на отвтениците/и същите имат функция да служат общо на тези две избени помещения.В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че с обособяването на двата самостоятелни жилищни обекта в сградата и придаването към тях на самостоятелни помещения в избения етаж досежно останалите части от сградата се прилагат правилата на закона и по силата на член 38 от ЗС процесните избени помещения №1,2 и 3 придобиват статут на обща по предназначението си част в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тък.д.№1/2009 по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос.Видно от цитирания по –горе от изложението на касаторите по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,формулиран като правен въпрос,същият е неотносим към изложеното от съда в решаващите му мотиви,които са довели и обусловили правните изводи на същия по повдигнатия спор.При това положение,неотносима към това е и посочената и цитирана от касатора практика на ВКС и ВС.Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1326/11.11.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№1304/2011г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Т. К. Г. и Е. З. Д.,и двамата от [населено място],да заплатят на М. Т. А. от [населено място],сумата 1800 лева/хиляда и осемстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: