2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр. София, 26.09. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1180 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на А. К. А. за отмяна на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 686/01.06.2011 г. по гр. дело № 1750/2010 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., на влязлото в сила решение № 629/15.07.2010 г. по гр. дело № 586/2010 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС) и на потвърденото с последното решение № 373/17.03.2010 г. по гр. дело № 3498/2008 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). В молбата, като основание за отмяна се сочи единствено, че съставът на ВКС, постановил определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на посоченото влязло в сила въззивно решение, не прочел изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на молителя и не се произнесъл по него. С молбата са напаравени и алтернативни искания за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на определението по чл. 288 от ГПК, както и за поправка на очевидна фактическа грешка в същото по реда на чл. 247 от ГПК.
Ответниците по молбата А. Т. Г. и Т. Х. Г. в отговорите си поддържат становища за недопустимост на молбата; претендират присъждане на разноските, направени в настоящото производство. По настоящото дело са приложени и техни молби за допълване на определението по чл. 288 от ГПК по реда на чл. 248 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка намира молбата за отмяна за процесуално недопустима по следните съображения:
По реда и на основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата. Определението по чл. 288 от ГПК не е от категорията съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество или се прави проверка (контрол) по законосъобразното разрешване на такъв спор. Това определение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което то не е акт, който да подлежи на отмяна по реда на самостоятелното извънинстанционно производство, уредено както в отменения ГПК (чл. 231 и сл.), така и в действащия ГПК (чл. 303 и сл.). Молителят неоснователно се позовава на т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г., и съгласно която на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Освен това разрешенията в ППВС № 2/29.09.1977 г. са дадени при действието на отменения ГПК, който изобщо не урежда производство, аналогично на това по чл. 288 от действащия ГПК, по реда на което се извършва селекцията на подлежащите на касационен контрол въззивни решения, поради въведения факулативен достъп до касационната съдебна инстанция. В това производство по чл. 288 от ГПК ВКС не разрешава конкретен спор по правилното и точно прилагане на закона, а извършва дейност по уеднаквяване на съдебната практика, поради което определението, с което приключва това производство, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Последната се формира от недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение. Практиката на ВКС в горния смисъл, – че определенията по чл. 288 от ГПК не подлежат на отмяна по реда и на основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК, е еднозначна и константна.
По отношение на влязлото в сила въззивно решение № 629/15.07.2010 г. по гр. дело № 586/2010 г. на ПАС и на потвърденото с него решение № 373/17.03.2010 г. по гр. дело № 3498/2008 г. на ПОС, в молбата не се сочат обстоятелства, които да попадат в която и да било от хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ГПК. Не представлява такова основание за отмяна и единствено соченото в тази връзка обстоятелство, че съставът на ВКС, постановил определението по чл. 288 от ГПК, не прочел изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на молителя и не се произнесъл по него.
От горното следва, че подадената молба за отмяна на посочените в нея (както и по-горе), определение по чл. 288 от ГПК, влязло в сила въззивно решение и потвърдено с последното първоинстанционно решение, е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
При този изход на настоящото производство, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата, направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, а именно – на всеки един от тях двамата – сумата от по 300 лв.
Компетентнен да се произнесе по посочените по-горе искания за допълване по реда на чл. 250 и на чл. 248 от ГПК на определението по чл. 288 от ГПК, както и за поправка на очевидна фактическа грешка в същото по реда на чл. 247 от ГПК, е съставът на ВКС, който го е постановил, поради което делото, което е приложено по настоящото, следва да му се докладва след влизане в сила на настоящото определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. К. А. за отмяна на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 686/01.06.2011 г. по гр. дело № 1750/2010 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., на влязлото в сила решение № 629/15.07.2010 г. по гр. дело № 586/2010 г. на Пловдивския апелативен съд и на потвърденото с последното решение № 373/17.03.2010 г. по гр. дело № 3498/2008 г. на Пловдивския окръжен съд;
ОСЪЖДА А. К. А. да заплати на А. Т. Г. и на Т. Х. Г. сумите от по 300 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
След влизане в сила на определението, приложеното към настоящото дело, гр. дело № 1750/2010 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд. да се докладва на състава, постановил по него определението по чл. 288 от ГПК, по компетентност – по направените от страните искания за допълване и за поправка на последното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.