О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр. София, 27.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2033/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Велде България” АД – гр. Троян, срещу въззивно решение № 189 от 20.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 342/2017 г. на Ловешки окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 125 от 24.04.2017 г. по гр. д. № 597/2016 г. на Троянски районен съд, са отхвърлени предявените от „Велде България” АД (с предишно наименование „Лесопласт” АД) против „В и К Стенето” ЕООД искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за получени без основание суми по фактура № [ЕГН]/30.08.2013 г. в размер на 15 387.20 лв. без ДДС, фактура № [ЕГН]/29.11.2013 г. в размер на 14 439.15 лв. без ДДС и фактура № [ЕГН]/31.10.2013 г. в размер на 11 634 лв. без ДДС и са присъдени разноски на ответника „В и К Стенето” ЕООД в размер на 6 919.91 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено в нарушение на правилата за родова подсъдност по чл.104 ГПК, евентуално – неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска обезсилване или отмяна на решението с произтичащите от това последици, в т. ч. присъждане на разноски.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са изложени доводи за осъществяване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване са посочени вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „В и К Стенето” ЕООД – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК. С определение № 359 от 30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1663/2018 г. на ВКС, І т. о., е отменено определение по ч. гр. д. № 129/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане по в. гр. д. № 342/2017 г. на Ловешки окръжен съд за връщане на касационната жалба на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК и делото е върнато на Ловешки окръжен съд за администриране на жалбата. В мотивите към определението е прието, че решението по в. гр. д. № 342/2017 г. на Ловешки окръжен съд подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по търговско дело с цена на иска над 20 000 лв., определена съобразно правилото на чл.69, ал.1, т.6 ГПК като сбор от сумите по трите посочени в диспозитива на решението фактури, а именно – 41 460.35 лв. От изложеното следва, че касационната жалба е процесуално допустима.
За да отмени решението на Троянски районен съд и да отхвърли предявените от „Велде България” АД против „В и К Стенето” ЕООД искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД (съобразно диспозитива на обжалваното решение), Ловешки окръжен съд е направил извод, че платените от „Велде България” АД (с предишно фирмено наименование „Лесопласт” АД) суми по фактура № [ЕГН]/30.08.2013 г., фактура № [ЕГН]/29.11.2013 г. и фактура № [ЕГН]/31.10.2013 г. не са получени без основание от ответника „В и К Стенето” ЕООД, поради което не подлежат на връщане в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
От фактическа страна по делото не е имало спор, че ищецът е заплатил сумите по трите процесни фактури като цена на предоставени от ответника, в периода 31.07.2013 г. – 21.10.2013 г., услуги по пречистване на отпадъчни води във връзка с договор между страните от 01.08.2005 г. След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е приел за доказано възражението на ответника, че договорът от 01.08.2005 г. е прекратен едностранно от ответника, считано от 06.08.2013 г., в съответствие с клаузата на чл.31. В отговора на въззивната жалба ищецът е поддържал, че клаузата на чл.31 е нищожна и отправеното от ответника предизвестие за прекратяване на договора не е породило правни последици. Въззивният съд е счел, че по този начин ищецът въвежда възражение за нищожност на договора, което е преклудирано от чл.133 ГПК и не следва да се разглежда. За неоснователни са счетени доводите на ищеца, че с оглед естеството и социалната значимост на предоставяните от ответника услуги и приложимата към тях специфична нормативна уредба в ЗРВКУ не е съществувала правна възможност за прекратяване на договора. Съобразявайки безспорните по делото факти, че след датата 06.08.2013 г. ответникът е продължил да предоставя на ищеца уговорените в договора услуги, а ищецът е продължил да ги ползва, без да окаже необходимото съдействие за сключване на нов договор, съдът е направил извод, че отношенията между страните по повод ползването на услугите са били подчинени на действалите към съответния период общи условия, на базата на които всички останали абонати, ползващи услугите при липса на индивидуално сключени договори, са извършвали плащания към ответника. В зависимост от така възприетото разрешение съдът е заключил, че правилно ответникът е фактурирал цената на доставените на ищеца услуги по стойностите, заложени в утвърдените с решение № Ц-12 от 26.02.2013 г. на ДКЕВР цени на водоснабдителните и канализационни услуги за „В и К С.” – Т..
Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебносчетоводната експертиза от първоинстанционното производство, според което ищецът е заплатил на ответника цената на ползваните услуги, отразена в стойността на процесните три фактури, която съответства на утвърдените с решението на ДКЕВР стойности, но надвишава уговорените в договора от 01.08.2005 г. цени. Независимо от извода за несъответствие на начислените и платени цени с тези, предвидени в договора, въззивният съд е направил извод, че като последица от прекратяването на договора към 06.08.2013 г. задълженията на ищеца се съизмеряват с цените, определени в приложимите към спорното правоотношение общи условия на ответника и отразени във фактурите, поради което искът за връщане на сумите по фактурите като недължимо платени по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Велде България” АД е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, както и с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, поддържани по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : „1. При изрично изискване на специалната секторна правна уредба за писмен договор – императивните чл.4, ал.3 и ал.4 от Наредба № 7, може ли процесните услуги за заустване и пречистване на промишлени води за процесния период да бъдат преодставяни при Общи условия, а не въз основа на писмен договор; 2. Допустимо ли е без осъществено от страна в процеса главно и пълно доказване на факта на влизане в сила на Общи условия, т. е. страната да докаже, че са изпълнени законовите изисквания за тяхното влизане в сила съгласно чл.154, ал.1 ГПК, да се приеме, че същите пораждат действие за насрещната страна; 3. Трябва ли въззивният съд да следи служебно за нищожността на спорна договорна клауза поради противоречие с добрите нрави и приложим ли е преклузивния срок по чл.131, ал.1 във вр. с чл.133 ГПК към възражението за нищожност на договорна клауза”.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд следи служебно за валидността и за допустимостта на обжалваното въззивно решение и ако съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо, следва да го допусне до касационен контрол и да извърши проверка на неговата валидност и допустимост с решението по съществото на касационната жалба. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. вероятната недопустимост на въззивното решение е уредена като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол. Предвид указанията в цитираното тълкувателно решение и актуалната редакция на чл.280, ал.2 ГПК, преди да пристъпи към обсъждане на поддържаните в изложението основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, съставът на ВКС следва да провери дали съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо.
Касаторът е обосновал вероятната недопустимост на въззивното решение с доводи, че при определяне на цената на предявените искове по реда на чл.69, ал.1, т.6 ГПК делото е подсъдно като първа инстанция на Ловешки окръжен съд, съгласно чл.104 ГПК, а не на Троянски районен съд, който е постановил първоинстанционното решение по спора.
С исковата молба, по повод на която е образувано делото пред Троянски районен съд, ищецът – касатор „Велде България” АД е поискал от съда да осъди ответника да му заплати парични суми по 3 бр. фактури на обща стойност 41 460.35 лв. Първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният Ловешки окръжен съд, са приели, че са сезирани с три обективно съединени иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чиято цена се съизмерява с претендираната сума по отделните фактури, а именно – 15 387.20 лв., 14 439.15 лв. и 11 634 лв. В зависимост от преценката, че е сезиран със самостоятелни искове с цена под 20 000 лв., въззивният съд е указал в диспозитива на решението си, че то не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК и е върнал подадената от дружеството – ищец касационна жалба.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е потвърдено с определение на Великотърновски апелативен съд, което е обжалвано от „Велде България” АД с частна касационна жалба по реда на чл.274, ал.3 ГПК пред Върховния касационен съд. По повод на жалбата е постановено определение № 359 от 30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1663/2018 г. на ВКС, І т. о. С това определение – както бе посочено по-горе по повод преценката за допустимост на касационната жалба, след допуснато касационно обжалване определението на Великотърновски апелативен съд е отменено и делото е върнато за администриране на жалбата. В мотивите към определението е прието, че с депозираната пред Троянски районен съд искова молба на „Велде България” АД е претендирано връщане на суми, платени по три фактури като месечни начисления на периодично платими цени на услуги по договор, поради което се касае за един общ иск, чиято цена следва да бъде определена по реда на чл.69, ал.1, т.6 ГПК – като сбор от сумите по всички фактури. След като е констатирал, сборът от сумите по трите фактури възлиза на 41 460.35 лв., съставът на ВКС е направил извод, че цената на иска надхвърля предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела и въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.104, т.4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. В случая – с оглед произнасянето в определение № 359 от 30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1663/2018 г. на ВКС, І т. о., предявеният по делото иск е с цена над 25 000 лв. и е разгледан като първа инстанция от Троянски районен съд. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно до приключване на делото във втората инстанция – чл.119, ал.1 ГПК. Нарушаването на родовата подсъдност от районен съд, който е разгледал спор, подсъден по правилата на чл.104 ГПК на окръжен съд като първа инстанция, има за последица недопустимост на постановеното по спора решение – аргумент от чл.270, ал.3 вр. ал.4 ГПК. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.
Произнасянето по правилността на въззивното решение е обусловено от резултата от проверката за допустимост на решението. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се обсъждат поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, които са свързани с правилността на обжалваното решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 20.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 342/2017 г. на Ловешки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора „Велде България” АД с ЕИК[ЕИК] – гр.Троян,[жк], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 829.21 лв. (осемстотин двадесет и девет лв. и двадесет и една ст.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :