О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 196
София , 03.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 3132 /2016 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Б. Д. П. от [населено място] чрез адв. Ц. М.- САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 186 от 09.06.2015 година постановено по гр.д. Nо 1279/ 2016 година на ВКС- III отд., с което касационното производство е прекратено , а подадената срещу въззивно Решение 2053 от 09.12.2015 година по гр. в. д. Nо 2649/2015 година на ОС-Варна касационна жалба е върната като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 т. 2 ГПК/ изм. ДВ . бр.50/3.07.2015 година /.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като разгледаните правни спорове, чието въззивно решение е предмет на обжалване с върнатата касационна жалба , с правно основание по чл. 51 ал.4 СК във вр. с чл. 59 СК , не попадат в приложното поле на цитираната правна норма .
В дадения от съда срок не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи и на основание закона , намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС- 3 отд., при проверката допустимостта на образуваното касационно производство по касационна жалба вх. Nо 2068/22.01.2016 година на Б. Д. П. от [населено място] е прекратил касационното производство на основание чл. 280 ал.2 т.2 ГПК и е разпоредил да се върне посочената касационна жалба, приемайки , че се касае до недопустимост на обжалването на въззивно решение на ОС- Варна , постановено по искове за изменение на определения с решението за развод на страните по взаимно съгласие режима на упражняване на родителските права от майката , местоживеене на детето и издръжката му- чл. 51 ал.4 СК във вр. с чл. 59 СК.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 т.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона .
Правилно с обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел, че решението на въззивния съд, произнесено по исковете за изменение на определения с решението за прекратяване на брака на страните режим на упражняване на родителките права на малолетното дете на страните Д.- [дата на раждане] год., местоживеенето му и дължимата издръжка, попада в приложното поле на чл. 280 ал.2 т.2 ГПК, редакция ДВ. бр.50/2015 година, в сила от 07.07.2015 година , във вр. с параграф 14 от ЗИД ГПК.
Производството пред ОС-Варна е образувано по исковете на Б. Д. П. срещу Н. Н. К. , с искане да се измени Решение Nо 3305 от 13.07.2012 година , по гр.д.Nо 7177/2012 година на РС-Варна, VIII състав , в частта , с което на основание чл. 51 ал.4 СК е определено упражняването на родителките права по отношение на малолетния Д. – [дата на раждане] да се предостави на майката Н./ при режим на лични отношения с бащата/ , в частта , с която е определена издръжката на детето и местоживеене не детето.
Съгласно действащата редакция на чл. 280 ал.2 т.2 ГПК е безспорно , че от обхвата на касационен контрол са изключени въззивните решения по исковете за издръжка, брачните искове и исковете по чл. 322 ал.2 ГПК- т.е. исковете по спора за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище/ след развода/, а с изричното посочване от обхвана на касационен контрол са изключени и въззивните решения по чл. 127 ал.2 СК – т.е. тези по спора за местоживеенето на детето /в хипотеза при развод/. При липса на изрично посочено законово основание и прилагайки принципа на по силното основание / per argumentum a fortiori / , следва да се приеме, че и искове за изменение на съдебните решения , с които е решен спор за упражняване на родителските права, местоживеене на детето и издръжката му , също са изключени от обхвата на касационното обжалване.
След като касационна жалба вх. Nо 2068/22.01.2016 година на Б. Д. П. от [населено място] е насочена срещу решение , с което окръжният съд , като въззивна инстанция се е произнесъл по съществото на спора по исковете за изменение на определените с решението за развод на страните по взаимно съгласие мерки за упражняване на родителските права от майката , местоживеене на детето и издръжката му- чл. 51 ал.4 СК във вр. с чл. 59 СК, то изводът, че този съдебен акт е необжалваем, като изключен от обхвата на касационен контрол и касационната жалба следва да се върне като процесуално недопустима, е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във вр. с чл. 271 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 186 от 09.06.2016 година постановено по гр.д. Nо 1279/ 2016 година на ВКС- III отд., с което касационното производство е прекратено , а подадената касационна жалба вх. Nо 2068/22.01.2016 година на Б. Д. П. от [населено място] е върната, като процесуално недопустима , основание чл. 280 ал.2 т.2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: