8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 03.04. 2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2316/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Проф. д-р С. Киркович” АД („УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович” АД), срещу решение №725 от 28.03.2019г., постановено по в.т.д.№3248/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено решение №2449/22.12.2017г. по т.д.№8232/2015г. на Софийски градски съд, VІ-1 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – че е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че съдът не е изпълнил служебното си задължение да определи родовата и местната подсъдност като конституира всички задължителни и необходими другари, както и че не е отчел обстоятелството, че ищецът е включил втори ответник в производството единствено с цел промяна на местната подсъдност. Излагат се доводи, че в нарушение на разпоредбите на ЗЗД и ЗОП, въззивният съд неправилно е приел валидност на цесията, легитимираща ищеца по предявения иск. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е уважил доказателствените искания на болницата за разпит на свидетели и назначаване на експертизи, което от своя страна е обусловило постановяване на необоснован съдебен акт. Претендира се обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, респ. – неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Вероятната недопустимост на обжалваното решение е обоснована с произнасяне от въззивния съд по нередовна искова молба и с пропуск на съда за конституиране на задължителни страни в процеса. Формулирани са следните правни въпроси, за които касаторът твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
А. Посочени от касатора като процесуалноправни въпроси: 1.) „Какви са предпоставките за възлагане на извършване на заключение от вещи лица по реда на чл.195, ал.1 ГПК като доказателствени средства, тогава когато съдът не разполага със специални знания за решаване на определен фактически въпрос?; 2.) „Допуснато ли е съществено процесуално нарушение тогава, когато страната още в отговора на исковата молба формулира искане за назначаване на експертиза, тогава първоинстанционният съд необосновано и неоснователно не допуска, това нарушение е пренесено и в процесуалните действия и на въззивния съд, който отново не допуска исканата експертиза, независимо, че по делото не е изяснено от фактическа страна, дава ход по същество?”; 3.)”С такова процесуално нарушение нарушават ли се правата на защита на ответника съгл.чл.131, ал.2, т.5 ГПК във вр. с ал.3 от същия текст, във вр. с чл.154, ал.1 във вр. с чл.153 ГПК?”; 4.) „Процесуално нарушение ли е гласни доказателства за един и същи факт да бъдат допуснати на едната страна, а на другата за същия този факт гласни доказателства да не бъдат допускани?” и 5.) Процесуално нарушение ли е преграждане на правото на ищеца по насрещен иск да докаже фактическото основание на тези насрещни искове?”.
Б. Посочени от касатора като материалноправни въпроси: 1.) „Какво е правното значение на цесията и при прехвърляне на едно вземане, получателят на вземането следва ли да носи отговорност за неизпълнението на кредитора по вземането, или от цесията се получават само права, но не и задължения?”; 2.) Допустимо ли е чрез встъпване в дълг да се променя местната подсъдност и това не представлява ли злоупотреба с материални и процесуални права?”; 3.) „Безвъзмездната цесия дарение ли е и следва ли тя, ако е такава, да бъде оформена в друга задължителна нотариално заверена форма?” и 4.) „Представлява ли заобикаляне на закона – ЗОП и други нормативни актове, прехвърляне на вземане по договор, сключен по реда на ЗОП, в който изрично страните са се договорили, че такова прехвърляне на права и задължения е недопустимо?.
Твърди се, че въззивното решение противоречи на решение №552 от 07.02.2012г. по гр.д.№1083/2010г. на ВКС, ІV г.о, определение 343/19.06.2013г. по гр.д.№30/2010г. на ВКС, І г.о и решение №267/04.03.2014г. по същото дело, т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №226/12.12.2016г. по гр.д.№1587/2016г. на ВКС, ІV г.о,
Отделно се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение с оглед „наличието по делото на изобилни доказателства, че въпросната част на машината изобщо не е доставена и че болницата не е могла да оперира без нея”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „Медимаг” ЕООД, в който се излагат доводи за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №2449/22.12.2017г. по т.д.№8232/2015г. на СГС, с което „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович” АД и „Медифарма-98” ЕООД са осъдени на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.99 ЗЗД да заплатят солидарно на „Медимаг” ЕООД сумата 99 858.13лв., представляваща незаплатени суми за доставени стоки по представените с исковата молба фактури и задължение за връщане на платени банкови гаранции, които вземания „Медимаг” ЕООД е придобил с договор за цесия от 18.08.2015г., сключен с „Медимаг-МС“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2015г. С въззивното решение са отхвърлени насрещните искове на „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович” АД против „Медимаг” ЕООД за заплащане общо на сумата от 30 750лв. – имуществени вреди в резултат от неизпълнение на доставка на окомплектована апаратура по договор от 23.05.2014г., сключен между „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович” АД и „Медимаг-МС“ ООД. Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта му, с която вторият ответник „Медифарма-98” ЕООД е осъден да заплати на ищеца исковата сума при условията на солидарност.
В обжалваното решение са отразени установените от първата инстанция релевантни за спора факти, които не се оспорват с въззивната жалба, а именно, че: 1.) на 11.10.2011г. е бил сключен договор между „УМБАЛ Стара Заагора” ЕАД, впоследствие преобразувано чрез вливане в „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович” АД, като купувач и „Медимаг-МС“ ООД като продавач, за доставки по заявка на купувача на съдови протези, предназначени за болнично лечение на пациенти по реда и условията на договор НРД 2011г. на посочена в договора стойност 2.) На 23.05.2014г. е бил сключен между ответника като купувач и „Медимаг-МС“ ООД като продавач, договор за доставка и монтаж на „Електрохирургичен генератор ARC 400 и Мултифункционален Ехограф с цветен доплер Xario100 при обща цена от 123300лв. 3.) във връзка с договорите между страните били съставени двустранно подписани фактури,, както и приемо-предавателни протоколи. 4.) с писмо, подписано от счетоводител от 23.01.2015г., ответникът е потвърдил, че към 31.12.2014г. има задължения към продавача в размер на 99 858.13лв. 5.) процесните фактури, издадени от продавача, са били отразени в счетоводството на ответника, в дневниците за покупки и в подадената по ТД на НАП справка-декларация по ЗДДС, като по фактура №[ЕГН]/18.08.2014г. ответникът е ползвал данъчен кредит. 6.) на 04.12.2014г. е съставен рапорт от служителя на ответника д-р Р. К., в който е било отразено, че на 10.07.2014г. в клиниката е получен мултифункционален ехограф модел Xario 100 с окомплектовка, сериен №99В1452553 от „Медимаг-МС“ ООД, но до 03.12.2014г. не е доставен биопсичен водач за конвексния трансдюсер. 7) на 18.08.2015г. между „Медимаг-МС“ ООД като цедент и ищеца „Медимаг” ЕООД като цесионер, е бил сключен договор за цесия, с който продавачът е прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника по договора от 11.10.2011г. за доставка на съдови протези, договора от 23.05.2014г. за доставка на медицинска апаратура и задължение по платени банкови гаранции, при общ размер на вземанията от 99 858.13лв., като за цесията ответникът е бил уведомен от цедента с уведомително писмо от 27.08.2015г. и 8.) на 15.11.2015г. между ищеца и „Медифарма-98” ЕООД е бил сключен договор за встъпване в дълг, с който вторият ответник е встъпил в задълженията на УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович” АД към ищеца, възникнали от посочените по-горе договори и прехвърлени на ищеца с договора за цесия от 18.08.2015г.
С оглед посочените факти и съобразно правомощията си по чл.269 ГПК въззивният състав е обсъдил оплакванията във въззивната жалба на „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович” АД. Посочил е, че въззивното решение не е недопустимо поради твърдяна от жалбоподателя липса на материалноправна легитимация на ищеца, тъй като материалната легитимация е въпрос по съществото на спора и не касае допустимостта на решението.
По основния спорен въпрос – доставен ли е бил от страна на продавача предвидения в договора биопсичен водач, въззивният съд е приел за установено, че такъв, заедно с необходимия за функционирането му софтуер, е бил доставен от продавача и е бил приет от ответника. Съдът е обосновал този извод със съставения при предаването протокол, в който ответникът без забележки е отразил получаването на мултифункционален ехограф Toshiba Xario 100 с окомплектовка, а съгласно договора част от окомплектовката на апарата е именно процесният биопсичен водач. Съдът е отразил също, че приемо-предавателният протокол е подписан от самия изпълнителен директор П. Ч.. Апелативният състав е посочил, че опровергаването на верността на приемо-предавателния протокол е в тежест на ответника, който следва да установи, че процесният биопсичен водач не е бил предаден и това опровергаване може да бъде извършено не със свидетелски показания (предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и изричното противопоставяне на ищеца), а с други доказателства, каквито в настоящото производство не са налице. В обжалваното решение е акцентирано върху факта, че съставеният едностранно от служител на ответника рапорт от 04.12.2014г., удостоверяващ изгодни за последния факти, не притежава доказателствената стойност, необходима за опровергаването на приемо-предавателния протокол.
Във въззивното решение са изложени доводи за неоснователност на оплакването на въззивника за нищожност на договора за цесия, от който ищецът извежда легитимацията си. Посочено е, че независимо, че процесните договори за продажба са сключени по реда на ЗОП (отм.), за произтичащите от тях парични вземания не е налице законоустановена забрана за прехвърляне – с оглед изричния текст на чл.42а ЗОП (отм.), вр. §115, ал.3 ЗИДЗОП. Според съда няма за последица нищожност на договора за цесия и установената в самия договор за доставка (чл. 16.1) договорна забрана за прехвърляне на вземанията, тъй като така уговорената забрана, предвид относителното си действие – само между страните по договора за доставка съгласно чл.21, ал.1 ЗЗД – не може да бъде противопоставима на третите за договора лица, създавайки задължение за тях да се въздържат от сключването на договори за цесия на произтичащи от основния договор вземания.
Въззивният състав е приел за неоснователен довода на въззивника за недоказаност, че ищецът да е заплатил на цедента цената по договора за цесия. Съдът е посочил, че извън прехвърлителното си действие по отношение на прехвърляното вземане, цесията има действие само между цедента и цесионера, поради което само цедентът може да се позовава на неизпълнение на задължението на цесионера за заплащане на цената.
Във връзка с насрещните искове апелативният състав е приел за неоснователен довода на въззивника, че цесионерът е пасивно легитимиран да отговаря за вреди от неизпълнение на договора от страна на цедента. Според съда длъжникът запазва всички свои възражения, но в тази връзка цесионерът е длъжен да търпи единствено евентуалния отказ на длъжника да изпълни на основание неизпълнението на цедента. Въззивният състав е посочил, че цесионерът не встъпва изцяло в съответното правоотношение, т.е. че той не придобива и задълженията на цедента, произтичащи от основния договор и поради това и не отговаря за последиците от неизпълнението на тези задължения. Според съда, независимо от горното, насрещните искове се явяват неоснователни и предвид приетото за установено обстоятелство, че процесният биопсичен водач е бил доставен, поради което за ответника вреди от недоставянето не могат да настъпят.
На последно място според съда е неоснователен и довода за липсата на одобрение от страна на ответника на сключения между ищеца и втория ответник договор за встъпване в дълг, доколкото съгласно чл.101 ЗЗД за встъпването в дълг в хипотезата на договор между кредитора и встъпващия длъжник съгласието на първоначалния длъжник е без значение.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение като основание за допускането му до касационно обжалване. Както е посочил въззивния съд, въпросът за активната легитимация на ищеца – цесионер да претендира от длъжника прехвърлените му с договора за цесия вземания, е въпрос по съществото на спора и не е относим към допустимостта на иска и съответно към допустимостта на обжалваното решение. Що се отнася до твърдението на касатора, че съдът е бил длъжен да конституира в производството по делото необходими другари, следва да се има предвид, че цедентът не е необходим другар на цесионера по иск на длъжника (в случая по насрещните искове) за вреди от неизпълнение на договора, сключен между цедента и длъжника.
Въззивното решение не е „очевидно неправилно” по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводът за наличието на материалноправно активна легитимация на ищеца по главния иск е обоснован от съда с разпоредбата на чл.42а ЗОП (отм.) вр. §115, ал.3 ЗИДЗОП, а изводът за липсата на основания за ангажиране на неговата отговорност за вреди по насрещните искове е мотивиран с правната регламентация в чл.99 и сл.ЗЗД, поради което не може да се приеме, че решението е незаконосъобразно без извършване на присъщата на същинския за инстанционния контрол проверка за законосъобразност. Що се отнася до приетото за установено обстоятелство, че продавачът по договора е доставил биопсичния водач, в случая не е налице очевидна необоснованост, доколкото при възприемане на фактическата обстановка, съдът се е позовал на правилата в ГПК за доказателствената тежест и за допустимостта на доказателствените средства.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Нито един от формулираните от касатора като процесуалноправни въпроси не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът „Какви са предпоставките за възлагане на извършване на заключение от вещи лица по реда на чл.195, ал.1 ГПК като доказателствени средства, тогава когато съдът не разполага със специални знания за решаване на определен фактически въпрос?” не е обусловил решаващата воля на съда, тъй като не е бил обсъждан от въззивния съд при отказа му да допусне назначаването на поисканите от въззивника експертизи пред въззивната инстанция. Видно от протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 07.11.2018г. въззивният състав е приел, че задачите по поисканите експертизи не са относими за спора, респ. че с тях не би могло да се установят твърденията на въззивника. На второ място формулираният като принципен въпрос за предпоставките за възлагане на съдебни експертизи, предполага общотеоретичен отговор, който излиза извън предмета на конкретния правен спор.
Въпросите от №2 до №5: „Допуснато ли е съществено процесуално нарушение тогава, когато страната още в отговора на исковата молба формулира искане за назначаване на експертиза, тогава първоинстанционният съд необосновано и неоснователно не допуска, това нарушение е пренесено и в процесуалните действия и на въззивния съд, който отново не допуска исканата експертиза, независимо, че по делото не е изяснено от фактическа страна, дава ход по същество?”;”С такова процесуално нарушение нарушават ли се правата на защита на ответника съгл.чл.131, ал.2, т.5 ГПК във вр. с ал.3 от същия текст, във вр. с чл.154, ал.1 във вр. с чл.153 ГПК?”; „Процесуално нарушение ли е гласни доказателства за един и същи факт да бъдат допуснати на едната страна, а на другата за същия този факт гласни доказателства да не бъдат допускани?” и Процесуално нарушение ли е преграждане на правото на ищеца по насрещен иск да докаже фактическото основание на тези насрещни искове?”, са относими изцяло към правилността на обжалваното решение, която като касационно основание, не е предмет на проверка в производствата по чл.288 ГПК. Отговор дали е налице съществено процесуално нарушение при отказа на въззивния съд да допусне исканите експертизи и разпит на свидетели, може да се даде едва във фазата на извършване на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК за законосъобразност на решението.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и квалифицираните от касатора като материалноправни въпроси. Въпрос№1: „Какво е правното значение на цесията и при прехвърляне на едно вземане, получателят на вземането следва ли да носи отговорност за неизпълнението на кредитора по вземането, или от цесията се получават само права, но не и задължения?”, е формулиран като общотеоретичен въпрос, отговорът на който се съдържа в разпоредбата на чл.99, ал.2 ЗЗД. Въпрос №2: Допустимо ли е чрез встъпване в дълг да се променя местната подсъдност и това не представлява ли злоупотреба с материални и процесуални права?” не е въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в своето решение, като отделно следва да се има предвид, че правилата в ГПК, касаещи местната подсъдност, не забраняват подсъдност по облигационен иск на съда по седалището на встъпилото в дълг дружество. Въпрос №3: „Безвъзмездната цесия дарение ли е и следва ли тя, ако е такава, да бъде оформена в друга задължителна нотариално заверена форма?”, не е значим за конкретния правен спор, тъй като съдът е приел, че твърдението на въззивника за безвъзмездност на цесията, не е относимо към възражението му за липса на активна легитимация на ищеца. Въпрос №4. „Представлява ли заобикаляне на закона – ЗОП и други нормативни актове, прехвърляне на вземане по договор, сключен по реда на ЗОП, в който изрично страните са се договорили, че такова прехвърляне на права и задължения е недопустимо?” е въпрос по правилността на обжалваното решение като следва да се има предвид, че въззивният съд е изложил конкретни аргументи за валидността на цесията, които не са отчетени в така формулирания въпрос.
Независимо от липсата на въпрос, който да отговаря на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отбележи, че в случая не са налице и поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната практика на ВКС (в изложението не е уточнено коя съдебна практика е относима към някой от поставените въпроси), нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно разясненията, дадени в т.4 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
Касаторът „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович” АД следва да бъде осъден да заплати на „Медимаг” ЕООД сумата 4 200лв. – заплатен адвокатски хонорар с ДДС за процесуална защита в касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №725 от 28.03.2019г., постановено по в.т.д.№3248/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в.
ОСЪЖДА „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович” АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на „Медимаг” ЕООД – ЕИК[ЕИК] сумата 4 200лв. (четири хиляди и двеста лева) – разноски за въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: