О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 196/31.03.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4668 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 714/ 17.05.2016 г. по гр. д. № 70/ 2016 г., с което Пловдивски окръжен съд след изменение на решение 3368/ 15.10.2015 г. по гр. д. № 6157/ 2014 г. на Пловдивски районен съд:
· по исковете на М. К. П., П. М. П. и П. И. Т. на основание чл. 76 ЗН прогласява недействителността на договор № 153/ 25.09.2013 г., с който М. И. П. продава на Н. Н. К. и Ф. Г. К. една нива от 4. 045 дка в землището на [населено място] –актив от наследството на М. И. М., починал през 1992 г.;
· допуска до делба същата нива при квоти, както следва: по 1/ 4 ид. части за М. П. и П. П. и по 1/ 6 ид. части за П. И. Т., С. Е. И. и М. П.;
· на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя нотариален акт № 59/ 04.09.2013 г. в частта, с която М. П. по давност е признат за собственик на нивата над притежаваните 1/ 6 ид. части и
· отхвърля исковете за делба, предявени от М. П., П. П. и П. Т. срещу съпрузите Н. и Ф. К..
Недоволен от решението е М. И. К., който го обжалва с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (два процесуалноправни и един материалноправен):
1. Кой следва да проведе доказателствената тежест при оспорване на признато с издаването на констативен нотариален акт право на собственост върху недвижим имот?
2. За осъществяване на оригинерния способ от чл. 79, ал. 1 ЗН необходимо ли е наследникът да предприеме действия, с които да отблъсне владението на сънаследниците върху имота, въпреки че те са манифестирали явно нежелание за владение? И
3. Кой се ползва от относителната недействителност по чл. 76 ЗН – наследникът, който се е позовал на нея или всички сънаследници?
Касаторът счита въпросите обосноваващи изводите на въззивния съд. По първите два извежда допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; по процесуалноправния – с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с ТР № 11/ 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г. ОСГК на ВКС, а по материалноправния – с довода, че решението противоречи на три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, които касаторът цитира. По третия процесуалноправен въпрос извежда допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно. Претендира разноски.
Съпрузите Н. и Ф. К., необходими другари на касатора по иска с правна квалификация чл. 76 ЗН, не изразяват становище пред настоящата инстанция.
Ответниците по касация М. П., П. П. и П. Т. възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноски.
Ответникът по касация С. И. (майка на касатора) счита жалбата основателна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Решението е постановено в първата фаза на особеното исково производство, а в нея делбеното имущество не се остойностява парично. Предвиденото в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК е без значение за извода, че е възникнало упражненото право на касационно обжалване. Упражнява го легитимирана страна. Касатор е съделителят, направил възражението, че след като е придобил по давност тази нива в землището на [населено място] я продава на съпрузите К., а всички искове (делбени и инцидентни установителни по чл. 76 ЗН) за този имот са неоснователни. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е допусната съдебна делба на други ниви в землището на [населено място], собствеността върху които е била възстановена по ЗСПЗЗ на наследниците на бившия собственик М. И. М.. При постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният съд е съобразил, че по спора за нивата от 4. 045 дка в землището на [населено място] (един от обектите на земеделска реституция) е длъжен да реши:
1) дали касаторът е придобил по давност идеалните части на останалите наследници на бившия собственик М. М., за което му е издаден констативния нотариален акт № 59/ 04.09.2013 г.;
2) прилага ли се чл. 76 ЗН за договора по н. а. № 153/ 25.09.2013 г., с който касаторът продава нивата на съпрузите К. и кои са носителите на съдебно упражненото право на делба – продавачът или купувачите по този договор и
3) кого ползва позоваването на чл. 76 ЗН – ответниците по касация М. П., П. П. и П. Т., които са обосновали недействителността на договора по н. а. № 153/ 25.09.2013 г. или и ответницата по касация С. И., която е също наследник на бившия собственик М. М., различен от продавача (от касатора), но не се е позовала на предвиденото в чл. 76 ЗН.
Въззивният съд отговаря отрицателно на първия въпрос. В обжалваното решение той приема, че след като касаторът се е снабдил с констативен нотариален акт да е собственик на целия имот по давност, в тежест на другите наследници на М. М. е да опровергаят осъществяването на оригинерния способ. В решението са обсъдени гласните доказателства, събрани чрез разпит на петимата свидетели, доведени пред първата инстанция, за да достигне въззивният съд до извода, че ответниците по касация М. П., П. П. и П. Т. са провели успешно доказателствената тежест, а издаденият констативен нотариален акт противоречи на действителното правно положение.
Следователно първият процесуалноправен въпрос, който касаторът повдига, обуславя въззивното решение, но то съответства (не противоречи) на ТР № 11/ 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Според задължителните за съдилищата указания, дадени с тълкувателния акт, при оспорване на признато право на собственост с констативен нотариален акт, на оспорващия е тежестта да опровергае предпоставките на придобивното основание. Изложеното изключва допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по първия процесуалноправен въпрос.
Въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства, но не е констатирал някой от наследниците на М. М. да е манифестирал явно нежелание да владее своите идеални части върху тази нива, обект на реституция по ЗСПЗЗ. Действително пред първата инстанция свидетелят И. дава такива показания, но въззивният съд ги е преценил като изолирани от останалия доказателствен материал и не на тях е изградил фактическите си констатации.
Вторият, материалноправен въпрос, който касаторът повдига, не обосновава въззивното решение. Очевидно касаторът го обвързва със свое оплакване, че въззивният съд е отказал да възприеме факт, който е доказан и необосновано е отказал да базира решението си на него. Така материалноправният въпрос се свежда до касационно оплакване за необоснованост на решението, но заявяването на касационно основание (по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК) е негодно да обоснове основанието от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въззивният съд включва в активите на наследството на М. М. и нивата от 4. 045 дка в землището на [населено място], наред с другите имоти, за които делбените искове са уважени с необжалваната част от първоинстанционното решение и като установява, че с договора по н. а. № 153/ 25.09.2013 г. касаторът я продава на съпрузите К., достига до извода, че техните права са непротивопоставими на правата на останалите наследници на М. М., освен ако касаторът я получи в дял във втората фаза на съдебната делба. Въззивният съд приема, че относителната недействителност на договора по н. а. № 153/ 25.09.2013 г. ползва и другите наследници на М. М. (ответницата по касация С. И.), а не само онези, които се позовават на нея (ответниците по касация М. П., П. П. и П. Т.). Обратно на първата инстанция въззивният съд достига до крайния извод, че исковете по чл. 76 ЗН са основателни и тази нива следва да бъде допусната до съдебна делба между наследниците на М. М., а не между част от тях и съпрузите К., които са купувачите по договора.
Следователно и вторият процесуалноправен въпрос обуславя обжалваното решение. За него обаче е изключено посоченото от касатора допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя отговора на въпроса с решение № 63/ 25.05.2010 г. по гр. д. № 4984/ 08 г. на ВКС II-ро ГО, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК – относителната недействителност от чл. 76 ЗН ползва всички сънаследници, а не единствено тези, които са се позовали на нея.
Изложеното изключва всички заявени основания за допускане на касационния контрол, а при този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, които е направил пред настоящата инстанция ответникът по касация П. П.. Претенциите за това от ответниците по касация М. П. и П. Т. са неоснователни. Липсват доказателства и те да са извършили разноски в касационното производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № № 714/ 17.05.2016 г. по гр. д. № 70/ 2016 г. на Пловдивски окръжен съд
ОСЪЖДА М. И. П. да заплати на П. М. П. сумата 800. 00 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.