1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр.София, 08.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 46/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Л. Ц. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 399 от 12.10.2012 г. по гр.д.№ 563/ 2012 г. С него е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 739/ 2012 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Д. Л. Х. на основание чл.59 ал.1 ЗЗД сумата 14 846,97 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправния въпрос може ли да бъде уважена претенция на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, ако ищецът разполага с иск за договорно неизпълнение. Освен това счита, че не са подкрепени от доказателствата по делото изводите на въззивния съд за наличие на доказателства, които еднозначно да сочат на обедняването на ищцата за сметка на негово обогатяване. Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната по касация страна Д. Л. Х. оспорва жалбата и твърди, че касаторът не е формулирал правен въпрос, нито е обосновал приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а е изложил общи оплаквания срещу правилността на въззивното решение, по които обжалването не може да се допусне.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Отчасти основателни са доводите на ответната страна във връзка с редовността на представеното от касатора изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Твърденията в същото, че изводите на съда за съществуването на правопораждащите факти не се подкрепят от доказателствата по делото, съставляват оплаквания по чл.281 т.3 ГПК. Те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, тъй като при допускане на касацията се проверяват само правните разрешения, а не и фактическите констатации във въззивното решение.
Жалбоподателят обаче изрично е оспорил в изложението си и правното разрешение на въззивния съд да квалифицира предявения иск по чл.59 ЗЗД, макар (според касатора) исковата сума да се дължи въз основа на договор. Това е достатъчно с оглед целите на производството по чл.288 ГПК, а доколкото формулировката на въпроса не е изрядна, то поясняването и доуточняването му от касационната инстанция е допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът обаче не от значение за изхода от спора. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата и ответникът, като кредитополучатели, са страни по договор за банков кредит, по който са се задължили да върнат сумата 6 000 лв. Приел е, че 3 000 лв от тази сума съставлява задължение за ответника и доколкото ищцата е рефинансирала кредита изцяло, ответникът дължи възстановяването й. Освен това е извел, че доколкото от фактите се установява ищцата да е погасила лични на ответника задължения, той трябва да я възмезди в рамките на размера на дълга, от който се е освободил. За тези изводи на въззивния съд няма значение как ще бъде квалифицирано спорното право, предявено с исковата молба. Съобразно утвърдената практика, квалификацията на предявения иск е задължение на съда, но грешната квалификация не е произнасяне по непредявен иск и не прави решението недопустимо. От значение е това, дали съдът се е произнесъл в рамките на заявените факти и искане, което в конкретния случай не е спорно. Квалифицирането на вземането е без значение по въпроса дали то съществува, поради което поставения от касатора въпрос не обуславя решението по делото. По такъв въпрос обжалването не може да бъде допуснато.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 399 от 12.10.2012 г. по гр.д.№ 563/ 2012 г.
ОСЪЖДА Л. Ц. Х. да заплати на Д. Л. Х. сумата 250 лв (двеста и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: