ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
София, 09.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 7385 по описа за 2014 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. М. П. и И. И. П. отгр.София, чрез процесуалния им представител адв.Г. М. срещу решение № 4921 от 3.7.2014 г по гр.дело № 17443/13 на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „В” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.10.2013 г по гр.дело № 57716/12 г на Софийски районен съд, 78 състав в частта, с която по предявените искове по чл.415 е прието за установено, че О. М. П. и И. И. П. дължат солидарно на [фирма] на основание чл.415 от ГПК вр.чл.150 от ЗЕ сумата 3619, 17-цена на доставена топлинна енергия и сумата 705, 55 лв-лихва за забава на главния дълг в периода 11.10.2009 г-3.10.2010 г.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.
Третото лице-помагач [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответниците О. М. П. и И. И. П. са собственици в режим на СИО на апартамент № , в [населено място], на [улица], ет., вх. и са ползватели на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период, а доколкото законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците за задължения за цена на доставена топлинна енергия е солидарна.Приел е за установено от събраните по делото писмени доказателства и допуснатата съдебно-икономическа експертиза, че в имота е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка.При кредитиране на заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно отразяват количествата постъпила топлинна енергия. Приел е, че начислените счетоводно от ищцовото дружество количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от [фирма] топлоенергията като същата е разпределяна между абонатите съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата.Въз основа на заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза е приел, че начислената при ищеца цена на доставена топлинна енергия за процесния период е и действителната такава, поради което е приел исковете за основателни.Възраженията на ответниците за погасяване на част от вземането по давност е приел за неоснователно, предвид факта, че не е изтекла тригодишната давност, тъй като давностния срок е прекъснат с подаване пред съда на заявлението по чл.410 от ГПК.
По заявените касационни основания.
1/Касаторът подържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, тъй като в нея липсва наведено твърдение за наличие на договор между [фирма] и третото лице за дялово разпределение.Липсата на такова твърдение в обстоятелствената част на иска води до нейната нередовност, оттам и до постановяване на недопустимо решение.
2/ Подържа касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като материално правния въпрос който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото формулира така „ по пътя на транспортиране и разпределение на топлоенергията, на коя точка е продажбата от топлопреносното предприятие на потребителя /клиент/-на точката на отчитане или на точката на потребление.
3/Какъв е предмета на доказване по въпроса за количеството ТЕ, продадено по индивидуалното правоотношение при действието на Общи условия.
4/Подържа, че по въпроса относно задължението на съда обсъди всички доказателства по делото и служебно да допусне изслушване на допълнително или повторно заключение на експертизата въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение 542/7.12. 12 г по гр.дело № 1083/2010 г, решение № 331 от 4.7.11 г по гр.дело № 1649/2010 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 10 от 1.2.2012 г по гр.дело №130/11 г на ВКС, Първо ГО, решение № 265 от 10.9.12 г по гр.дело № 703/11 г на ВКС, Четвърто ГО.
По първия въпрос.
Обжалваното решение е процесуално допустимо.
В исковата молба ищецът [фирма] подържа, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците топлинна енергия за процесния период, а те не се изпълнили задължението си да платят дължимата цена в уговорените срокове и размери.Предявените искове са за установяване съществуването на задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ведно с лихва за забава. Ищецът е посочил в основанието на исковата молба факти и обстоятелства релевантни за спора и е индивидуализирал претендираното право чрез неговото съдържание.Нередовност на исковата молба водеща до недопустимост на съдебния акт не е налице.
Вторият въпрос е фактически, а не правен. Фактическите въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване и за това с въвеждането им страната не обосновава основания за допускане на касационен контрол. Следва да се има предвид, че само правни въпроси се преценяват с оглед изискванията за селектиране на касационните жалби, а поставянето на фактически въпроси има за последица недопускане на касационно обжалване.
По отношение на третия въпрос, който е процесуалноправен липсва допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно твърдение, че същият е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС или се решава противоречиво от съдилищата.Такава не се сочи и не се представя.Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК доколкото същото се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС.
По четвъртия въпрос.
Съгласно установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът преценява доказателствата по делото по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. В съответствие включително с цитираните в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК съдът е обсъдил в съответствие с чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК всички относими към предмета на спора доказателствата и заявените от страните доводи, релевантни за спорното право.Съдът е изложил конкретни съображения именно за релевантните факти, а това как точно ще се е обосновал е в зависимост от конкретните факти по делото.Спазени са изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, а несъгласие на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК (чл. 157, ал. 4 ГПК отм.), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
Въззивният съд е изпълнил това си процесуално задължение като е изложил конкретни съображения защо кредитира изслушаните по делото експертизи : съдебно-техническа и съдебно-икономическа като ги е обсъдил наред с останалите събрани по делото писмени доказателства, а именно изравнителните отчети, изготвени от третото лице-помагач.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4921 от 3.7.2014 г по гр.дело № 17443/13 на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „В” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.