О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр. София, 09.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1411 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение №322 от 20.11.2014 г. по в.т.д.№491/2014 г. на АС Варна. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №495 от 20.05.2014 г. по т.д.№1273/13 г. на ОС Варна, в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на А. Г. Б. и на П. Б. Г. – Б. разликите над сумите от по 150 000 лв. до пълните предявени размери от по 250 000 лв., ведно със законната лихва от 25.12.2011 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на детето им Н. А. Б., настъпила вследствие на ПТП от 25.12.2011 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС – за критериите по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за който въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г., а така също и че е от значение за развитие на правото.
Ответниците по касация А. Г. Б. и П. Б. Г. – Б. заявяват становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, с която исковете на А. Г. Б. и П. Б. Г. – Б. по чл.226, ал.1 от КЗ са уважени и за разликата над сумите от 150 000 лв. до 250 000 лв., въззивният съд е приел, че с оглед възрастта на детето на ищците – на 12 години, изключително силната връзка между дете и родители, състоянието на родителите, тежко преживяващи /с оглед отключените, вследствие на инцидента, психични разстройва/, нелепата гибел на дъщеря им /загинала на 25.12.2011 г. около 18.30 ч. при пресичане на пешеходна пътека, вследствие удар от МПС, управлявано от застрахования при ответника водач, с неизправна светлинна уредба и със скорост от 70.8 км/ч., при ограничение на скоростта от 40 км/ч./, справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, за всеки от ищците е сума в размер на 250 000 лв.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановеният от касатора въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но не се установява наличие на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективни основания. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната задължителна съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинени от деликт вреди, следва да се изследва и характера и тежестта на увреждането, и интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им. Наличието на визираната задължителна практика изключва приложението на бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а тъй като в случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид в решението си, анализирал е и е съобразил посочените критерии, не е налице и твърдяното отклонение от практиката на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците по касация, сума в размер на 3 530 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №322 от 20.11.2014 г. по в.т.д.№491/2014 г. на АС Варна, в частта му, с която е потвърдено решение №495 от 20.05.2014 г. по т.д.№1273/13 г. на ОС Варна, в частта, с която на основание чл.226 от КЗ, ЗК [фирма] е осъдено да заплати на А. Г. Б. разликата над сумата от 150 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. и на П. Б. Г. – Б., разликата над сумата от 150 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 25.12.2011 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на детето им Н. А. Б., настъпила вследствие на ПТП от 25.12.2011 г.
ОСЪЖДА ЗК [фирма],[ЕИК] да заплати на А. Г. Б. [ЕГН] сумата от 3 530 лв. разноски.
ОСЪЖДА ЗК [фирма],[ЕИК] да заплати на П. Б. Г. – Б. [ЕГН] сумата от 3 530 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.