О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 09.05.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1233 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 380 от 31.07.2015 год. по гр. д. № 461/2015 год. Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 20.04.2015 год. по гр. д. № 345/2014 год. на районния съд [населено място] в частите му относно произнасянето по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК против И. Ц. Ц. и по насрещния иск, предявен от С. Г. Ж. против А. В. Д. и Д. В. Г. за собствеността на описаните в нотариален акт № 77/2013 год. пет земеделски имота и прекратил производството по делото поради недопустимост на тези искове, отменил същото първоинстанционно решение в частите, в които е бил уважен изцяло предявения отрицателен установителен иск срещу С. Г. Ж. и отменен нотариалния й акт № 77/2013 год. и вместо това постановил друго, с което признал за установено по отношение на ищцата А. В. Д., че ответницата С. Ж. не е собственик на поземлени имоти по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], а именно: 6.008 дка от имот 052279 /стар/, обособени в новобразуван имот 052418 и 4.670 дка от имот 055039 /стар/, обособени в новообразуван имот 055072, по отношение на ищцата Д. В. Г. признал да установено, че ответницата С. Ж. не е собственик на поземлени имоти в същото землище, представляващи по картата на възстановената собственост, а именно 5.781 дка от имот 046011 /стар/, обособени в новообразуван имот 046168 и имоти 015004 и 083017, като отхвърлил исковете против С. Ж. по отношение на имотите: 3.346 дка от имот 046011 /стар/, обособени в новообразуван имот 046169, 3 дка от имот 052279 /стар/, обособени в новообразуван имот 052417 и 4.332 дка от имот 055039 /стар/, обособени в новообразуван имот 055071, като за тези три имота е отхвърлено искането за отмяна на нотариалния й акт.
В останалите му части – относно уважаване на иска по чл. 108 ЗС, предявен от Д. Г. срещу И. Ц. за два от имотите и относно отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на договора между ответниците за продажба на имотите, както и в частта, с която е отменен частично нотариалния акт № 77/2013 год. първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивното решение се обжалва от ищците А. В. Д. и Д. В. Г., чрез пълномощника им адв. М. М. в частите, с които, след отмяната на първоинстанционното решение предявеният от тях отрицателен установителен иск срещу С. Ж. е частично отхвърлен и е отхвърлено искането им за отмяна на нотариалния акт на ответницата за част от имотите, както и в потвърдителната му част по иска им за нищожност на договора за продажба между ответниците. В приложеното изложение се позовават на нищожност, респ. недопустимост на въззивното решение, обосноваващо наличие на основание за допускане на касационното обжалване, както и на противоречие с цитираното решение на ВКС ІІ г. о. /по гр. д. № 4017/2008 год./ по въпроса „Нищожна ли е сделка с предмет вече несъществуващ фактически и правно поземлен имот”.
Горната касационна жалба е оспорена като неоснователна от ответницата С. Ж. в представения писмен отговор на пълномощника й адв. М. Г.. Поддържа се и липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивното решение се обжалва и от ответницата С. Г. Ж., чрез пълномощника й адв. М. Г., в частта му, с която предявеният отрицателен иск за собственост за част от имотите е уважен и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по предявеният от нея насрещен иск за собственост и производството по него е прекратено като недопустимо. Излага доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение в тези му части, а в приложеното изложение релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Счита, че въпросът за момента на придобиване на собствеността по давност и за значението на снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка и датите на нотариалното удостоверяване е релевантен за спора, като същият е разрешен в противоречие с представеното решение № 173 от 27.07.2010 год. по гр. д. № 5166/2008 год. на ІV г. о. на ВКС.
Срещу тази касационна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Ответникът И. Ц. Ц. не е взел становище по подадените касационни жалби против въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, намира касационните жалби за подадени в срока по чл. 283 ГПК с оглед липса на данни въззивното решение да е съобщено на страните и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изм. й с ДВ бр. 50/2015 год. по отношение исковете за собственост, същите са подадени от легитимирани страни и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. При проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на доводите на касаторите в приложените изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и данните по делото приема следното:
По касационната жалба на ищците:
І. За да отмени частично първоинстанционното решение в частта му, с която са били уважени предявените срещу С. Ж. отрицателни установителни искове за собственост на описаните земеделски земи, въззивният съд приел, че същите са били предмет на съдебна делба между нея и ищците, въз основа на която всяка от тях е получила реален дял. Делбата е приключила с теглене на жребий между съделителите и производството по нея е прекратено с определението от 17.12.2004 год. по гр. д. № 157/2002 год., вписано в С. [населено място] на 25.10.2013 год. заедно с решението за обявяване на окончателния проект за разделителен протокол на допуснатите до делба земеделски имоти. За да приеме, че ответницата не е придобила собствеността върху имотите по давност, съдът приел, че от приключване на делбеното производство до снабдяването й с констативния нотариален акт № 77 на 4.11.2013 год. не е изтекъл необходимия срок от десет години, освен че не е установила и да е осъществявала владение върху имотите. Съдът обаче е признал правото й на собственост върху част от спорните земеделски земи, тези, които е получила в реален дял при извършване на делбата през 2004 год. и за тях е отхвърлил предявените искове, както и искането за отмяна на нотариалния акт № 77/2013 год. относно тях, независимо, че представляват новообразувани такива от старите имоти. Според касаторите, ищци, съдът е постановил недопустимо решение в тази му част, тъй като се е позовал на съдебната делба при липса на доводи в тази насока – ищците са искали да се признае за установено, че ответницата не е собственик на имотите по давност, а и последната не е релевирала възражение за собственост на основание делбата, напротив бранила се е с доводи за придобивно основание давностно владение, на което основание е издаден и констативния й нотариален акт. В този смисъл е и съдържанието на въззивната й жалба, в рамките на която въззивният съд е следвало да се произнесе, с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК. Изложените съображения обосновават извод за вероятна недопустимост на въззивното решение в тези му части, поради което и е налице основание за допускане на касационното обжалване за проверка на допустимостта му.
ІІ. Въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение по предявения отрицателен установителен иск срещу ответника И. Ц. Ц. и производството е прекратено поради недопустимостта му не е предмет на подадената от ищците касационна жалба. Поради това и доводът в изложението им относно твърдяна нищожност на същото в тази му част не следва да се обсъжда.
ІІІ. По въпроса относно нищожност на договор поради невъзможен предмет, настоящият състав счита касационното производство за недопустимо, съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договора за продажба на три от земеделските имоти /тези, от които при делбата са образувани нови имоти след разделянето им/ е съединен за общо разглеждане с останалите искове, но той няма обуславящо значение за искове за собственост по отношение на новообразуваните имоти, тъй като такива не са предявени. Правото на собственост върху последните произтича от извършената съдебна делба и липсата на вещнопрехвърлителен ефект при разпореждането на ответницата С. Ж. в полза на И. Ц. да прехвърли повече от това, което е получила по делбата, поради което и евентуален иск за собственост относно новообразуваните имоти не би бил и обусловен от твърдяната нищожност на договора между ответниците поради невъзможен предмет с оглед разделянето на бившите делбени имоти 046011, 055039 и 052279. В случая обаче искове за собственост на тези новообразувани имоти не са предявени, поради което и въззивното решение в частта му относно произнасянето по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е по иск с цена под 5 000 лв. с оглед данъчните оценки на имотите /съответно 1 073.30 лв., 1 323.30 лв. и 1 390.40 лв./, поради което и не подлежи на касационно обжалване. В тази част касационната жалба на ищците следва да се остави без разглеждане, а производството по нея се прекрати.
По касационната жалба на ответницата:
ІV. За да уважи частично отрицателните установителни искове против ответницата, съдът е приел, че релевираното от нея основание за собствеността на земеделските имоти не е налице – от прекратяване на делбеното производство между страните /с изкл. ответника И. Ц./ през 2004 год. до снабдяването й с нотариален акт на 4.11.2013 год. не е изтекъл необходимия десетгодишен срок дори и да е упражнявала владение, каквото не е установила. Поради това и формулираният от нея въпрос в изложението й относно момента на придобиване на собствеността по давност, както и за значението на снабдяването с нотариален акт и датите на нотариалното удостоверяване не е относим първо- към извода за неоснователност на поддържаното придобивно основание давностно владение по изложените мотиви, и второ-към съображенията за недопустимост на насрещния иск с оглед предмета на предявения от ищците отрицателен установителен иск, решението по който дава защита и на двете страни. С оглед на това не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответницата част, в която е обезсилено първоинстанционното решение по предявения от нея насрещен иск, поради липса на изложени съображения относно наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а в останалата му част, с която са уважени частично отрицателните установителни искове срещу нея и частично е отменен констативния нотариален акт № 77/2013 год. въззивното решение по вече изложените съображения и с оглед необвързаността на касационния съд от посочване на основания за допускане в настоящето производство по чл. 288 ГПК следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му /т. 1, изр. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/.
По горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 380 от 31.07.2015 год. по гр. д. № 461/2015 год. на Врачанския окръжен съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение по предявените отрицателни установителни искове за собственост е постановено друго, с което същите са уважени частично, както и отхвърлени частично и в частта /потвърдителна и отхвърлителна/ по искането за отмяна на нотариалния акт № 77/2013 год.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса, както следва: А. В. Д. и Д. В. Г. – общо в размер на 50 лв., а С. Г. Ж. – 25 лв., като представят в същия срок вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 20.04.2015 год. по гр. д. № 345/2014 год. на районния съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от С. Г. Ж. против А. В. Д. и Д. В. Г. насрещен иск за собственост, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Определението в тази му част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. В. Д. и Д. В. Г., чрез адв. М. М., против горното въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и прекратява производството по настоящето дело в тази му част, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Това определение може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите А. Д. и Д. Г. с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: