О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
Гр. София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 1046/2009 година
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от гр. С. малолетна, действуваща чрез настойника си и законен представител С. Иванов С. от гр. С. и процесуалния представител адвокат К от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 857/01.07.2009 год. постановено по гр.д. № 2137/2008 год. в частта му, с която след отмяна на решението на Софийски градски съд, І ГО, 5 състав в частта, с която е уважен предявеният от ищцата-касатор срещу ЗД „В” АД гр. С. иск по чл.226 ал.1 КЗ за разликата над присъдените 18 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП станало на 15.09.2006 год., въззивният съд е отхвърлил като неоснователен иска за сумата 12 000 лева – разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като същият е занижен и несправедливо определен с оглед данните по делото и практиката на съдилищата и ВКС. Изтъква още, че не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства, както и обстоятелствата че пострадалата е претърпяла значителни неимуществени вреди, изживяла е ужаса от катастрофата, получила е множество травми изразяващи се в контузия на главата, тялото и стреса, който не може да преодолее и понастоящем.
В допълнително изложение жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, като излага становище че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да сочи конкретно наличие на противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба ЗК „У” АД /с предишно наименование ЗД „В” АД / гр. С. не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част след частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният иск по чл.226 ал.1 КЗ за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева Въз основа на извършена цялостна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приел, че ответното дружество в качеството му на застраховател по застраховка „гражданска отговорност” дължи обезщетение за вредите претърпени от ищцата в резултат на настъпилото на 15.09.2006 год. ПТП поради неправилно предприета маневра изпреварване при забрана с пътен знак от страна на водача /баща на ищцата/ на автомобила, в който е пътувала пострадалата. Прието е също, че определеното по справедливост обезщетение за болките и страданията, които е претърпяла ищцата възлиза на сумата 18 000 лева При определянето на конкретния размер на обезщетението съдът е взел предвид редица обстоятелства – естеството на травмите, които са многобройни, но не тежки, без данни за трайни увреждания /с изключение на козметичните следтравматични белези в лявата поясна област и дясната подбедрица/, сравнително краткият период на лечение и интензивни болки. Изложени са съображения, че след като не е заявено с исковата молба, че при катастрофата са загинали пътувалите в същия автомобил родители на ищцата, претърпените в тази връзка болки и страдания не са предмет на предявения иск, тъй като имат различно основание и могат да бъдат предявени самостоятелно.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касатора е приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от изискванията визирани в чл.280 ал.1 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС, с които Софийски апелативен съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като е посочил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване на принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос, който е предмет на настоящото дело, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, ІІ с-в № 857/01.07.2009 год. постановено по гр.д. № 2137/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: