О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 13/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. “Г”- гр. С. против решение № 197 от 29.09.2008 г. по гр.д. № 361/2008 г. на Ямболски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 552 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 410/2008 г. на Ямболски районен съд за отхвърляне на предявения от Е. “Г”- гр. С. против “Д” Е. <Еоод&@Е. &/span>– гр. Я. иск за осъждане на ответното дружество да предаде на ищцата 17 тона и 38 кг. зърно.
Ответникът по касация – “Д” Е. , гр. Я. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С касационната жалба, касаторът е посочил като основание за допускането й до касационно обжалване разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това свое разбиране, той е обосновал с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт с оглед неправилната преценка на събрания доказателствен материал, очертана от съда в противоречие с чл.102 ЗЗД. Посочил е още, че определянето на представените от него документи, като несъответствуващи по смисъла на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД било неправилно, тъй като “липсвала правна формулировка” какво следвало да бъде съдържанието на издаден документ от ответника, с който той се задължавал да предаде определено количество зърно. Направен е извод, че след като противната страна не е оспорила тези документи, то съда неоснователно приел, че те не установяват вземането. Изложени са и доводи за неправилно процедиране на съдилищата, с оглед направено от страната искане да бъде призован управителя на ответното дружество, изведени от разпоредбата на чл.135 ГПК/отм./, който установявал лицата, които имат право да се отказват от свидетелстване като управителя на ответника не бил между тези лица. В обобщение на изложеното, касаторът е заявил, че решаването на тези въпроси от ВКС ще даде възможност и бъдещата практика да се “съобрази с тези решения и да се установят рамките за точното прилагане на закона”.
С оглед изложеното се налага извод, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради това, че касаторът не е посочил, кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен при условията на една от лимитивно изброените хипотези на текста. Оплакванията за неправилност на постановения съдебен акт, разгледани в контекста на поддържани от касатора нарушения на материалния или процесуален закон, следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, но не обосноват приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 29.09.2008 г. по гр.д. № 361/2008 г. на Ямболски окръжен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: