ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 196
София, 15.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 10 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 215-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на финансите/МФ/ срещу въззивното решение от 06.10.08г. по г.д. № 2211/07г. на АС-г. София, VІ-ти с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 10.08.07г. по т.д. №524/05г., в частта с която са отхвърлени предявените от “Ф”ООД-г. София против МФ в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 83900 лв., иск по чл.92 ЗЗД за сумата 8390лв., иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 12610лв. и вместо него е постановено друго с което са уважени тези искове в посочения размер и съответно е осъдено МФ да ги заплати на ищеца “Ф”ООД-г. София.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи за неизпълнение на сключения между страните по делото договор за възлагане на обществена поръчка №23/3.07.03г. от страна на изпълнителя по договора “Ф”ООД-г. София, съответно се обосновава точно изпълнение на задълженията от страна на възложителя МФ, обстоятелство което екскулпирало последния и правело формулираните от въззивния съд изводи необосновани.
В съответствие с изискванията на чл.284 ал.3 т.3 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с твърдението, че обжалваното решение е неправилно. Развива съображения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е обосновал формулираните крайни изводи единствено с изслушаните и приети СТЕ, които били неотносими към процесния спор. Касаторът не е посочил материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото.
Ответникът “Ф”ООД-г. София в представеното по делото възражение поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение от 06.10.08г. по г.д. № 2211/07г. на АС-г. София, VІ-ти с-в, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Основното оплакване, релевирано в касационната жалба е за неправилност на обжалваното решение. В производството по чл.288 ГПК липсва процесуален способ за разглеждане на релевираните от касатора отменителни основания за касационно обжалване, визирани в чл.281 ГПК, в т.ч. необоснованост на обжалваното решение, който порок се сочи от касатора в касационната жалба. В тази връзка следва да се изтъкне, че въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които са били обективирани в приложените по делото писмени доказателства. Също така са били изслушани и приети две СТЕ/единична и тройна/ и въз основа на техните констатации въззивният съд е определил кой е първия по време етап от дейността по изпълнението, а именно разработване на бизнес модел на системата, който е изцяло изпълнен от изпълнителя “Ф”ООД-г. София. При наличието на точно изпълнение на този етап бенефициента КРС е бил длъжен да приеме извършената работа, а възложителт МФ да я заплати. В тази връзка ВКС-ТК намира, че приемането на работата по първия етап- разработване на бизнес модел на системата е предпоставка за изпълнение на останалите етапи по договора, в който смисъл са и заключенията на СТЕ, приети по делото.
Предвид горното ВКС-ТК намира, че в случая не е налице съществен материално правен или процесуално правен въпрос, който е разрешен неправилно от въззивният съд и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Изложеното позволява да се обобщи, че не е налице соченото в касационната жалба основание за допустимост на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.10.08г. по г.д. № 2211/07г. на АС-г. София, VІ-ти с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: