2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 01.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………………… и с участието на прокурора ………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 29 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10198/21.ХІ.2014 г. на бургаското [фирма], подадена против определение № 768 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 4.ХІ.2014 г., постановено по ч. т. дело № 2796/2014 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане частната касационна жалба на този търговец срещу определение № 218 от 30.VІ.2014 г. на Бургаския апелативен съд по ч. гр. дело № 171/2014 г., потвърждаващо първоинстанционното определение № 1058/15.ІV.2014 г. на ОС-Бургас по ч. гр. дело № 713/2014 г.: за оставянето без разглеждане на жалба на търговеца против действия на държавния съдебен изпълнител, предприети срещу него по изп. дело № 27/2013 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС и позовавайки се на „Особеното мнение на съдия Ем. Б., изразено по т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чиито мотиви, макар и касаещи заповедното производство”, били приложими и към конкретния случай, бургаският търговец претендира отменяване на този съдебен акт и връщане на делото на предходния 3-членен с-в на ВКС – за разглеждане на частната му касационна жалба.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК пред предходния тричленен състав на ВКС, настоящата частна жалба на [фирма]-Бургас ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да постанови атакуваното прекратително определение предходният 3-чл. с-в на ВКС е приел, че „поради сходството на правната уредба” (по обжалване действията на съдебен изпълнител, бил той държавен или частен – бел. на настоящия с-в на ВКС), за случая приложение следва да намерят разрешенията, дадени с ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 2 от задължителните и понастоящем за съдилищата в Републиката постановки на същото: „Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжен съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно”. При съобразяване разпоредбата на чл. 332 ГПК (отм.) със същото е било прието, че доколкото в това пр-во окръжният съд действа като контролна /а не като въззивна!/ съдебна инстанция относно законосъобразността на атакуван пред нея несъдебен акт, то така създадената система за съдебен контрол обосновава участието на апелативен съд в следващото окончателно контролно производство, за което триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено – поради различието му с исковия процес: per argumentum a contrario от чл. 218а, б. „в” ГПК (отм.). Ноторно е, че в сравнение с уредбата по чл. 332 и сл. ГПК (отм.), сега действащият процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ в разпоредбите на своите чл. 435 и сл. в значителна степен ограничава кръга на подлежащите на обжалване действия на съдебните изпълнители /били те държавни или частни/, отново разпореждайки /чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро/, че решението на окръжния съд не подлежи на инстанционен контрол пред по-горен съд. Следователно, отново по аргумент за противното, но този път черпен на плоскостта на нормативното разрешение по чл. 274, ал. 3, т. 2 от сега действащия ГПК, по необходимост се налага идентичен процесуалноправен извод: липса на предвидено триинстанционно разглеждане на дело в хипотеза като процесната, в която окръжен съд е оставил без разглеждане жалба срещу действията на съдебен изпълнител и това негово определение е било потвърдено от съответния апелативен съд.
В заключение, съвършено неотносима към настоящия казус е аргументация в цитираното от търговеца настоящ частен жалбоподател особено мнение на съдия от ВКС по тълкувателно дело на ОСГК на този съд, отнасящо се до заповедното производство, след като не са надлежно обявени за изгубили значение постановките на ТР № 3/12.VІІ.2005 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2005 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 768 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 4.ХІ.2014 г., постановено по ч. т. дело № 2796/2014 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2