О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 10.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5118 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Н. Я., чрез адв. В. Т. И. от АК – Плевен, срещу въззивно решение № 270/05.06.2014 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 379/2014 г.
Излага оплаквания за неправилност на въззивното решение. Иска неговата отмяна и уважаване на исковете, предявени от Я. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и присъждане на съдебноделоводни разноски.
Насрещната страна Кметство [населено място], [община], обл. Плевен, представлявано от кмета П. К. Й., чрез адв. В. Д. от АК – Плевен, е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли да му бъдат присъдени съдебноделоводните разноски за производството пред Върховен касационен съд.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Плевенски районен съд, отхвърлил всички претенции.
За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че ищцата П. Н. Я. работила на длъжност “главен специалист административно обслужване” при К. [населено място]. Уволнена е дисциплинарно за това, че е изготвила удостоверение за наследници с невярно съдържание, изразяващо се в следното – неправилно посочени ЕГН на две от лицата, посочени в удостоверението, грешки в изписването на имената на три от лицата посочени в удостоверението, неправилно записан постоянен адрес на едно лице, сгрешена годината на смъртта. Служителят не е спазил реда за изписване на име и постоянен адрес на наследниците, съгласно приложение 3 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаването на удостоверения въз основа на регистъра на населението и не бил завел исканията за издаване на удостоверения за наследници в деловодството, като липсва проследяемост на документооборота и спазване на законовите разпоредби. Наказанието е наложено поради злоупотреба с доверието на работодателя и уронване престижа на кметството; неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони и други нормативни актове.
Съдът установил, че от П. Я. са искани обяснения преди налагане на наказанието, като тя е дала писмен отговор. Съдът установил още, че всяко едно от нарушенията е констатирано с нарочна проверка от работодателя, пред Я., с която е и обсъждано в какво се изразява нарушението. Съдът приел, че служителят е бил уведомен за какви нарушения следва да даде обяснения, спазена е и процедурата по чл. 193 КТ. Посочено е, че заповедта за уволнение е мотивирана и съобразена с изискванията на чл. 195 КТ; спазени са и сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Направен е извод, че отразеното в заповедта за уволнение, е установено по делото, а и страните не спорят по фактите. По възражението на Я. е, че действията й по издаването на удостоверението за наследници не били умишлени, а резултат на технически грешки, съдът намерил, че то не отговаря на данните по делото – Я. е издала удостоверението, без то да е заведено в кметството, без попълнени данни за известните наследници на наследодателя, поради което не е следвало и да се приема; удостоверението е издадено по празна молба и без служебна проверка за данни от друго населено място. Съдът изяснил, че действията на Я. са в нарушение на нормативни актове и разпореждания на работодателя, като формата на вината, с оглед чл. 186, изр. 1 КТ е без значение, защото нарушение на трудовата дисциплина съставлява, както умишленото, така и небрежното неизпълнение на трудовите задължения. Посочено е, че дори нарушенията да не са извършени умишлено, то допускането им съставлява груба небрежност при изпълнение на служебните задължени, свързани с удостоверяване на факти с правно значение. Прието е, че издаване на удостоверение с толкова сгрешени данни уронва престижа на институцията, от чието име е издадено, а служителят е злоупотребил с доверието на работодателя си, допускайки виновно неизпълнение на важни и отговорни сови задължения, при грубо погазване изискванията на нормативен акт. Съдът преценил, че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, като отчел тежестта му, и обстоятелствата, при които е извършено. Взето е предвид, че Я. е наказана със „забележка” за друго такова нарушение, което не е заличено, от което следва, че предходното наказание не е изпълнило превантивната си роля.
Въззивната инстанция достигнала до заключението, че заповедта за уволнение на Я. е законосъобразна, поради което отхвърлил иска за отмяната й, както и обусловените претенции за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложението към касационната жалба, касаторът обуславя допускане на касационно обжалване с въпроса – „може ли да бъде наложено дисциплинарно наказание – уволнение, при липсата на доказателства, че допуснатите грешки и неточности представляват виновно поведение на служителката от една страна, а от друга – липсата на доказателства, че същите представляват и злоупотреба с доверието на предприятието и уронване престижа на кметството, както и липсата на доказателства за изискани писмени обяснения за неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони или други нормативни документи за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, както и недоказване на факта – съществувал ли е изобщо в кметство Б. регистър за завеждане на искания за издаване на удостоверения за наследници и чие задължение е било създаването и воденето на този регистър; с какъв акт на работодателя създаването и воденето на този регистър е вменено като задължение на П. Я..
Въпросът дали е възможно да се наложи дисциплинарно наказание без доказателства, че допуснатите грешки са резултат на виновно поведение на служителя и, че същите са злоупотреба с доверието на предприятието и уронват престижа на работодателя, е ирелевантен, защото доказателства за това, че описаните в заповедта нарушения са извършени от Я., са събрани по делото. Изводите, че деянията са нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирането им като злоупотреба с доверието на предприятието и уронване престижа на работодателя, както и установената форма на вина на служителя – груба небрежност, са правни. Отделно стои въпросът, че посочената в заповедта за уволнение правна квалификация на извършеното нарушение е без каквото и да е правно значение за законността на уволнението, тъй като, както многократно се е произнасяла касационната инстанция, съдът е длъжен да установи извършено ли е посоченото деяние, то съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли тя на наложеното дисциплинарно наказание.
В приложените съдебни актове, с които касаторът обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, има произнасяне не точно по поставения от него въпрос, а за това дали е налице злоупотреба с доверието на работодател, ако работникът/служителят не е действал при умисъл. Следва, също така, да се посочи, че част представените съдебни актове, съответно на Софийски районен съд и Видински районен съд, не са влезли в сила, поради което и не съставляват съдебна практика, както изрично е изяснено с ТР 1/2009 на ОСГТК на ВКС; решение № 232/1995 г. по гр.д. № 1209/1994 г. на ВКС, ІІІ г.о. не формира задължителна съдебна практика, а и е изолирано и единично. В същото време, налице е трайно установено, непротиворечиво тълкуване, включително и по реда на чл. 290 ГПК на състави на Върховни касационен съд, че нито умисълът, нито наличието на вреда са елементи от фактическия състав на злоупотребата с доверието на работодателя (вж. решение № 3/12.03.2012 по гр.д. № 1325/2010 и решение № 542/07.02.2012 по гр.д. № 1083/2010, ВКС, ІV ГО); тяхното наличие само утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се преценява с оглед на всички обстоятелства, при определянето на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Така формираната съдебна практика изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а въззивното решение е съобразено със задължителното за въззивната инстанция правно разрешение.
Без значение за постановения по делото резултат е и въпросът може ли да се наложи дисциплинарно наказание без искане на обяснения по чл. 193 КТ, защото въззивният съд е направил заключение, че процедурата по цитираната разпоредба е спазена. Несъгласието с това заключение, само по себе си, не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Останалите въпроси, свързани с регистъра за завеждане на искания за издаване на удостоверения за наследници в кметство Б., касаят само едно от многобройните, описани в заповедта за уволнения, нарушения на П. Я. и какъвто и да е отговора по тях, няма как да повлияе върху извода, че тя е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, за тежестта на същите, както и на заключението, че дисциплинарното й уволнение е законосъобразно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 340 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 270/05.06.2014 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 379/2014 г.
ОСЪЖДА П. Н. Я. да заплати на Кметство [населено място], [община], обл. Плевен сумата в размер на 340 лв., представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: