О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 12.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4524 / 2018 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. Д. Ц. против определение № 2973 от 03.10.2017 г. по гр.д.№ 4064/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба против определение, постановено в закрито заседание на 05.06.2018год. по гр.д.№ 5433/17 г. на СГС, което са оставени без уважение доказателствени искания за събиране на нови доказателства, като процесуално недопустима.
В частната жалба се развиват доводи, че с отказа да се допуснат доказателства, посочени от жалбоподателката на практика се прегражда развитието на делото, защото тя няма да може да докаже твърденията си.
Ответниците по частната жалба не вземат становище.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 т.1 ГПК е, поради което съдът я преценява като допустима. Към частната жалба са подадени допълнения, които касаят спора по същество, а не предмета на настоящата частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение пред Софийски апелативен съд, СГС е оставил без уважение искането на въззивницата П. Д. Ц., ищцата да бъде задължена да заяви дали ще се ползва от акт № 1312 от 01.08.2013 г. за непълнота и грешка и от скица № 46517 от 01.08.2013 г., като ако заяви, че ще се ползва от тях да се открие производство по чл. 193 ГПК, да се издаде съдебно удостоверение, с което да се снабди от АГКК с цялата преписка или съдът да изиска или приложи преписката.
Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба против това определение. За да постанови обжалваното определение, е приел, че се касае до определение за доказателствени искания, което е по движението на делото и не подлежат на самостоятелно обжалване. Позовал се е на нормата на чл.274,ал.1 от ГПК, която посочва кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Тъй като процесното определение не е от нито една от двете групи, посочени в чл. 274, ал.1 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а не е и между изрично посочените случаи в закона, предвиждащи самостоятелно обжалване, е прел, че частната жалба е недопустима. Изрично са изброени прекратителните определения – за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на спора.
Съобразен със закона е изводът на въззивната инстанция, че определението, с което е отказано събиране на доказателства не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Това определение е по движението на делото, защото не прегражда развитието на производството. Правилността на изводите на съда при недопускане на поисканите нови доказателства е предмет на проверка по повод обжалване на постановения краен акт по съществото на спора, т.е. с тези определения не се преклудира възможността за защита правата на страна в производството. Затова обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2973 от 03.10.2017 г. по гр.д.№ 4064/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: