3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№197
София, 13.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря
прокурора
и с участието на
, като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков търг. дело № 359 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 488/20.1.2011 г. на [фирма] – София, подадена чрез процесуалния представител на д-вото по пълномощие от САК, против решение № Т-520 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 29.XI.2011 г., постановено по т. дело № 222/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VI-10 от 9.Х.2009 г. по т. д. № 547/07 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, да заплати на [фирма] – София сума в размер на 10 500 лв., както и сума в размер на 5 250 евро – двете представляващи съответни части от получено в размер общо на 82 144.86 лв. на отпаднало основание възнаграждение по сключен помежду им на 13.VI.2006 г. договор за изготвяне на икономическа обосновка за кандидатстване за финансиране по програма „С.“, ведно със законната лихва върху горепосочените две главници от датата на завеждане на делото /1 март 2007 г./ и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на д-вото касатор са както за нищожност, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С доводи, че САС се е произнесъл „извън искането направено от ищеца в исковата молба“, както и че не били обсъдени ангажирани от него неоспорени писмени доказателства, а също и защитното му възражение за характера на спорните вземания като задатък по сделката, търговецът жалбоподател претендира касирането на този съдебен акт и постановяване на друг от настоящата инстанция по съществото на спора, с който да бъдел отхвърлен изцяло предявения иск: „ведно със законните последици и с присъждане на направените по делото оазноски за всички инстанции“.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „от значение за точното прилагане на закона“ било произнасянето на САС по материалноправния въпрос: „за приетата изправност на ищеца [фирма] по договора“.
Ответното по касация [фирма] – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за нищожност и за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 и т. 4 на TP № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, а Върховният касационен съд не само не е задължен, но и не може да извежда същия от изложението към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. В този смисъл формулираният от касатора [фирма] т. нар. материалноправен въпрос е лишен от яснота и точност, а и не подкрепя тезата му за допустимост на касационния контрол, базирана върху едностранчиво /и затова погрешно/ схващаното от него основание по „първата част“ на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, очевидно отъждествявано с касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пред. 1-во ГПК. Ноторно е, че само ако разглеждането на релевантния по конкретното дело правен въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, би могло да се счете, че същият въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Такива доводи обаче в изложението на касатора не се навеждат.
Що се касае до възможността ВКС да допусне касационно обжалване на атакувано пред него решение по въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, но е различен от релевирания от касатора, т.е когато първият има значение за валидността или за допустимостта на този съдебен акт, ще следва да се посочи, че в случая не се констатира вероятност решението на САС да е нищожно. Това свое оплакване по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК търговецът касатор аргументира с произнасяне на САС „извън искането, направено от ищеца в исковата молба – чл. 89 ЗЗД“. Дори и ако наистина е налице произнасяне на състава на САС по спора plus petitum, това обективира основанието по т. 2 на чл. 281 ГПК5 но не и твърдяното от касатора /по т. 1 на същия законов текст/.
В хода на служебната проверка в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК не бе констатирана вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт. След направеното от [фирма] – София пред първостепенния съд уточнение на исковата молба от 15.111.2007 г., съставът на СГС е бил сезиран с четири обективно съединени под условието на евентуалност осъдителни иска на това д-во срещу търговеца настоящ касатор за процесиите две вземания в евро и в лева, вторият от които с правно основание именно по чл. 89 ЗЗД: за връщане на авансово платеното възнаграждение на изпълнителя в хипотезата на автоматичното /по право/ разваляне на сключения между страните по спора договор от 13.V.2006 г.5 чиито конститутивен ефект, съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, е следвало да настъпи ех tunc.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № Т-520 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 29.XI.2010 г., постановено по т. д.№ 222/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 359 по описа за 2011 г.