О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 15. 04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2017 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Б. срещу въззивно решение № 334 от 14.12.2012 г. по възз. гр.д. № 618 /2010 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което
· е потвърдено в една част решението на Великотърновския окръжен съд № 195 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 278 /2010 г., с която е уважен иск на Н. И. Б. срещу И. Н. Б. за заплащане на сумата 17 032.50 лева за подобрения в недвижим имоти,
· е отменено решението в друга част, с която искът е отхвърлен за разликата от 17 032.50 лева до 27 756 лева и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и в тази част, ведно със законната лихва,
· е изменено решението в частта, с която е постановено право на Н. И. Б. на задържане на процесния имот до заплащане от И. Н. Б. и на разликата от 17 032.50 лева до 27 756 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Н. И. Б. твърди в отговор, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и че касационната жалба е неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Производството е по насрещен иск за заплащане на подобрения в недвижим имот – апартамент, предявен от ответника по иск с правно основание чл.108 ЗС Н. И. Б. срещу ищеца по този иск И. Н. Б.. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС. Във въззивното производство е разглеждан само искът за подобренията.
Изведения от жалбоподателя правен въпрос е: дали въззивният съд е определил правилно правната квалификация на насрещния иск по чл.74,ал.2 вр. чл.72,ал.1 ЗС, като не е съобразил възраженията на И. Н. Б., че ищецът по насрещния иск Н. И. Б. няма качествата на владелец – добросъвестен или недобросъвестен, т.к. е държател на имота, в който е допуснат от своя баща И. Н. Б.; за който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 85 /1968 г. на ОСГК на ВС и Постановление №6 /1974 г. на Пленум на ВС, както и с решение № 319 / 03.09.2009 г. на ВКС, І г.о., с които е прието, че лицата, които не са държатели нямат право на иск за подобрения в чужд имот.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на извършени подобрения в апартамент, предявен като частичен, основан на твърдения, че процесният имот е бил предоставен на Н. И. Б. от баща му И. Н. Б. с устната уговорка, че впоследствие ще му бъде прехвърлен, като добросъвестен владелец на имота Н. И. Б. извършил в него множество подобрения, които претендира да му бъдат заплатени, те са индивидуализирани като отделни СМР, посочено е времето на извършването и стойността им.
За да постанови обжалваното решение, Апелативният съд е приел въз основа на твърденията на страните и съвкупна преценка на събраните доказателства – документи, свидетелски показания и заключения на съдебно-технически експертизи и на изявленията на ответника по насрещния иск, че фактическата власт, която ищецът Н. И. Б. е упражнявал върху апартамента следва да се квалифицира като владение – Н. И. Б. е държал апартамента като свой, т.к. го е получил от баща си И. Н. Б. с устното обещание да му бъде прехвърлен, че установената в полза на владелеца презумпция по чл.69 ЗС, че държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, не е оборена, че направеното от И. Н. Б. едва (в състезанията) по съществото на спора възражение, че фактическата власт е установена по устен договор за заем за послужване не следва да се обсъжда, като несвоевременно, а е и неоснователно; съдът е квалифицирал владението като недобросъвестно, т.к. е приел, че не е на правно основание, годно да направи владелеца собственик; въззивният съд е установил, че строителни, довършителни и монтажни работи, които са наведени като основание на иска, са извършени със знанието и без противопоставянето на собственика И. Б., че те са налични и са довели до повишаване на стойността на имота, което е оценено, от повишението е присъдена тази увеличена стойност, която съответства на дяла на И. Н. Б. от апартамента след влизане в сила на съдебно решение за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане. Въз основа на фактическите си изводи въззивният съд е определил и правната квалификация на иска (л.15 от въззивното решение).
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя И. Н. Б. въпрос за това дали въззивният съд е обсъдил възраженията на ответника по иска, че ищецът няма качествата на владелец – добросъвестен или недобросъвестен, е обусловил изхода от спора, но не е разрешен така, както твърди жалбоподателят (ответник),а т.к. въззивният съд е обсъдил възраженията му и въз основа на преценката на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства е приел изводът, че ищецът е извършил работите като владелец, но владението му е недобросъвестно. Както беше посочено въззивният съд е обсъдил и останалите предпоставки за уважаването на иска и е изложил изводите си за това.
Тъй като въззивният съд е достигнал до обоснован извод, че ищецът е извършил подобренията като владелец, а не като държател, то не е налице и противоречие с разрешението в посочените ТР № 85 /1968 г. на ОСГК на ВС, Постановление №6 /1974 г. на Пленум на ВС и с решение № 319 / 03.09.2009 г. на ВКС, І г.о., че лицата, които не са държатели, нямат право на иск за подобрения в чужд имот.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 334 от 14.12.2012 г. по възз. гр.д. № 618 /2010 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.