3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София 17.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1014/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Б., подадена от процесуалния й представител- адв. К. А. срещу въззивно решение № 80 от 16.03.2010 г. по гр. дело № 687/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е признато за установено, че жалбоподателката не е собственица на 2/6 ид.ч. от втори жилищен етаж на жилищната сграда, построена в парцел VІІ-1597, кв.45 по стария план на Б., а по новия план № 780, при съседи: улица, Н. З., Б. Н., както и съответните ид.част от мазе и таван на жилищната сграда.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос касаещ несъобразяването на въззивния съд със задължителните указания на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците И. Б. Р. и Б. С. Р. в писмения отговор на касационната жалба изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да признае за установено, че ответницата Й. Г. Б. не е собственица на 2/6 ид.ч. от втори етаж на жилищната сграда, построена в парцел VІІ-1597, кв.45 по стария план на Б., а по новия план № 780, при съседи: улица, Н. З., Б. Н., както и съответните ид.част от мазе и таван на жилищната сграда, Б. окръжен съд е приел, че по наследствено правоприемство от баща й Г. А. тя е собственица на 2/6 ид.ч. от процесния имот. Изложил е съображения, че праводателя Г. А. е бил собственик на 2/3 ид.ч. от процесния имот на годно деривативно правно основание, основано на сключения през 1986 г. договор за дарение. След смъртта му настъпила в хода на производството неговите наследници- жалбоподателката и И. Р. са придобили правото на собственост върху процесните 2/3 ид.ч. при равни права-по 2/6 ид. ч. всяка една от тях. Приел е също така, че по делото липсват доказателства, включително и за поддържаното от ищците Р., че Й. Б. закупила от баща си Г. А. 5/6 ид.ч. от втория етаж, установяващи същата да е собственица, извън посочените 2/6 ид.ч., на целия имот или идеална част различна от посочената на друго основание, извън наследственото правоприемство, вкл. и на основание покупко-продажба.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е относно задължението на въззивния съд при повторното разглеждане на делото, след отмяна на предходното му решение да изпълни указанията на Върховния касационен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, тъй като допускането на касационно обжалване се обосновава с нарушения на въззивния съд относими към правилността на решението, касаещи изясняване на възражението на ответниците по отрицателния установителен иск какви идеални части притежават към датата на разглеждане на делото, на въпроса първоначално процесният имот бил ли е съпружеско имущество на Г. А. и съпругата му, с оглед изясняване на обстоятелството каква ид.част от същия е била в патримониума на Г. А. при извършване на сделки с него. За изясняване на тези въпроси съдът бил длъжен да събере доказателство, което било относимо и допустимо, като незачитането на указанията на ВКС довело до постановяване на решение в нарушение на материалния закон.
Посоченото в изложението не е формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за да е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като сочените нарушения и необоснованост са основания за касиране на обжалваното решение поради неправилност по чл.281, т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Извън това, при повторното разглеждане на делото, след отменителното касационно решение, съдът е изследвал въпроса за обема на правото на собственост на праводателя на жалбоподателката въз основа на представените по делото доказателства. Въз основа на тях е извел извода за валидност на договора за дарение, с който се установява правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от втория жилищен етаж. При липсата на други доказателства легитимиращи го за собственик извън посочения обем е приел, че е титуляр на правото на собственост в посочения в договора обем.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 16.03.2010 г. по гр. дело № 687/2009 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: