1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 17.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3817 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2982 от 03.05.2017 г. по в. гр. д. № 2581/2015 г. на Софийски градски съд, II-A състав, е отменено решението от 30.10.2014 г. по гр. д. № 18226/2013 г. на Софийски районен съд, 77-ми състав, и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.30, ал.1 ЗН е намалено дарението на Е. Г. И. в полза на дъщеря й Ю. Б. К. на апартамент в [населено място], [улица], съставляващ източното жилище от партерния етаж и североизточният магазин в същата сграда, до размера, необходим за допълване на накърнената запазена част на Ж. Б. И.-А. – 68 554,58/220053 части от описаните имоти; възстановена е запазената част на Ж. И.-А. в размер на 1/3 ид. част от наследството на майка й Е. Г. И.; Ю. Б. К. е осъдена да заплати на Ж. И.-А. сумата от 58 612,92 лв. на основание чл.36, ал.1, изр.2 ЗН.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Ю. Б. К..
Жалбоподателката поддържа оплаквания единствано по въпроса за начина на формирането и оценката на масата по чл.31 ЗН. Според нея въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до погрешни изводи по този въпрос. Счита, че в масата по чл.31 ЗН следва да се включат членствените права в Ж., които майката на страните и тяхна обща наследодателка Е. Г. И. и баща им Б. Ю. И. са подарили на ищцата Ж., като майката е изплащала и заема от Д. за придобиване на жилището. В масата по чл.31 ЗН следвало да се включи стойността на всички картини, останали в наследство и оценени от вещото лице, а не само тези, за които е представен опис към исковата молба, както и мястото с площ от 16 кв. м. в гробищен парк „О.“. Не била определена и истинската стойност на колекцията от марки, която според жалбоподателката е изключително ценна. Въззивният съд следвало да допусне при условията на чл.266, ал.3 ГПК нова експертиза за стойността на марките, с оглед своевременното оспорване на приетото от първоинстанционния съд заключение и необоснования отказ на районния съд за допускане на нова експертиза.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК / редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г./ по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да не уважи допустимо по реда на чл.266, ал.3 ГПК доказателствено искане за събиране във въззивното производство на доказателство, недопуснато от първоинстанционния съд по извършено от него процесуално нарушение, а именно – недопускане на искане за назначаване на друго или повече вещи лица при условията на чл.200, ал.3 ГПК, след оспорване изцяло на експертиза за оценка на марки, направено освен във въззивната жалба, но и поддържано в съдебно заседание / за оценка на всички марки по съответния ред – серии, години, рядкост, ценност/;
2. Необсъждането от съда на относими към спора доказателства – писмени, гласни, експертизи, не рефлектира ли върху включването на вещи в наследството, оставено от общия наследодател на страните, както и върху масата по чл.31 ЗН;
3. Представляват ли свидетелските показания доказателство за установяването на факт, за който има преди това документ, представляващ индиция;
4. След като няма спор между страните за вещи, оставени в наследство от общия им наследодател, следва ли съдът да приема, че не всички вещи, а само част, се включват в наследството;
5. От това, че едно лице се снабдява с нотариален акт за собственост при прекратяване на Ж., означава ли, че преди това не е станало член-кооператор в Ж. по дарени /отстъпени му членствени права/, например от родителите му при условията на действие на ЗСГ, забраняващ притежаването на повече от един имот.
Ответникът в производството Ж. Б. И.-А. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, чиято цена е над 5000 лв., поради което не е налице ограничението на чл.280, ал.2 ГПК /сега чл.280, ал.3 ГПК/ за разглеждане на касационната жалба.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г./ за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси е свързан с оплакването в касационната жалба, че поради нарушение на чл.266, ал.3, вр. чл.200, ал.3 ГПК е останал неизяснен въпросът за действителната цена на колекцията от марки, а този въпрос е от значение за правилното определяне на оценката на масата по чл.31 ЗН.
Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но по него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е мотивирано с виждането на жалбоподателя, че въззивното решение противоречи на т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че въззивният съд е длъжен да допусне експертиза само ако има оплакване във въззивната жалба, че е допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна; когато има оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или когато експертизата е необходима за служебно прилагане на императивна правна норма.
В настоящия случай въззивният съд не е действал в противоречие с т.3 на посоченото тълкувателно решение. Не е налице една от предпоставките за допускане на експертиза от въззивния съд – първата инстанция да е извършила процесуално нарушение, свързано с необходимостта от допускане на експертиза. Оценка на марките е извършвана двукратно. Първата експертиза е извършена от вещо лице, което не притежава необходимата специалност, а втората експертиза – от филателист. Оценката по втората експертиза е извършена след заснемане и установяване на качеството на пощенско-филателните материали, при съобразяване на състоянието и качеството на марките и справедливата им реална пазарна цена. Вещото лице е отчело начина на съхраняване на марките, тяхното състояние вследствие неподходящо съхранение /наличие на ръжда върху някои от тях, залепване за класьорите, наличието на екземпляри с лепенки/. Отчетено е, че част от марките съдържат печати, че не във всички случаи има пълни серии, че колекцията съдържа и образци „в каре“, което се оценява по-високо. Дадена е оценка на марките по класьори – общо 26 броя, като общата цена е 6975 лв. Експертизата е оспорена от ответницата Ж. А., тъй като вещото лице не е дало цена за съответните марки по съответните папки, емисии и периоди, както и по каталожни цени. Поискано е назначаване на друго вещо лице, което да изпълни задачата. Във връзка с оспорването вещото лице е заявило, че марките са около 20 000 екземпляра, което прави невъзможно изпълнението на такава задача. Пояснило е също, че каталожната цена се отнася за марки в идеално състояние, а в случая това не е така. Пояснило е, че за да изпълни задачата, е работило около един месец. При тези данни съдът е отказал да допусне нова експертиза. Преценени в този аспект, действията на първоинстанционния съд не сочат на нарушение на чл.200, ал.3 ГПК, а оттук не са налице и предпоставките на разискваното тълкувателно решение. Разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК допуска възможност за назначаване на друго вещо лице или повече вещи лица. Тази възможност в случая е била използвана веднъж, тъй като първото вещо лице не е било филателист. Преценката на съда, че втората експертиза е обоснована и достатъчна, не може да бъде квалифицирана като нарушение на чл.200, ал.3 ГПК, а оттук – въззивният съд не е действал в противоречие с тълкувателното решение, като също е отказал допускане на нова експертиза.
Вторият въпрос – за необсъждането на относими доказателства, е твърде общо поставен, но с оглед данните по делото следва да се свърже с оплакването, че в масата по чл.31 ЗН не са включени дарените на ищцата членствени права в Ж., гробното място, както и част от картините, за които жалбоподателката счита, че също са включени в наследството на общата наследодателка. Затова този въпрос е свързан с останалите четири и те следва да бъдат обсъдени едновременно.
По отношение на членствените права:
Членствените права сами по себе си не могат да бъдат включени в масата по чл.31 ЗН, тъй като те са се погасили с построяването на Ж. и снабдяване на членовете й с нотариални актове за собственост. В масата по чл.31 ЗН биха могли да се включат само евентуално дарени суми от наследодателката в полза на ищцата и представляващи вноски в касата на Ж., включително и сума по жилищноспестовен влог. Писмени данни за това по делото няма. Писмените доказателства са свързани единствено с правата на ищцата спрямо Ж.: молба от нея с дата 30.07.1974 г. до управителния съвет на Ж. за приемането й като член на кооперацията, неподписана, в която на ръка е добавен израз „с родителите ми“; окончателен разделителен протокол от 17.06.1983 г., в което фигурира единствено името на ищцата; писмо от Д. до нотариуса, с което се дава съгласие ищцата да бъде снабдена с нотариален акт за собственост, при условие да бъде вписана ипотека в полза на Д. за обезпечаване на отпуснатия заем; самият нотариален акт, в който фигурира името на ищцата. Част от тези доказателства са обсъдени от въззивния съд в съответствие с чл.235 ГПК и практиката на ВКС по прилагането му. Необсъждането на декларацията за гражданство, жителство, гражданско и семейно състояние на ищцата от 30.08.1983 г. и молбата от ищцата до нотариуса не съставлява нарушение на тази практика, тъй като тези документи не разкриват някаква информация, която да е от значение за формиране на масата по чл.31 ЗН. Само от отбелязването „с родителите ми“ не може да се направи извод, че родителите са били член-кооператори и впоследствие са прехвърлили членствените права. Данни за изплащане на жилището на ищцата от нейната майка се съдържат единствено в показанията на свидетелката Б.. Съдът е игнорирал тези показания по съображение, че те не кореспондират на събраните по делото доказателства. Действително, от представените на стр. 72 от първоинстанционното производство фишове за изплатена заплата към 1983 г. / годината на снабдяване с нотариалния акт за собственост/, 1984 г. и 1985 г., 1987 г., 1988 г., се установява, че от заплатата на ищцата са удържани суми за погасяване на жилищен заем от Д., а от посоченото по-горе писмо на Д. до нотариуса се установява, че е поискано върху нейното жилище да се впише ипотека за погасяване на заема. Писмени данни, че родителите на ищцата са й помагали с парични средства за построяване на жилището в Ж. няма, а освен показанията на свидетелката Б. няма и други гласни доказателства, включително и от лелята на страните, която е разпитана като свидетел и която не е посочила такъв факт. Отделно от това – в масата по чл.31 ЗН се включва винаги конкретно имущество с конкретна оценка. Недопустимо е размерът на дарена парична сума, която подлежи на включване в масата по чл.31 ЗН, да бъде определена по размер по реда на чл.162 ГПК, тъй като в този случай съдът не разполага с правомощие сам да определя стойности, които да формират общия размер на масата по чл.31 ЗН.
По отношение на гробното място:
В масата по чл.31 ЗН се включват имуществени права, които имат определена стойност. Заплатеното гробно място дава възможност за ползването му безсрочно за извършване на последващи погребения в него – чл.12 от Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Столична община от 2007 г. Възмездно преотстъпване на гробното място не се допуска – чл.17 от Наредбата. Въззивният съд се е позовал на тази уредба и е направил обоснован извод, че гробното място не се включва в масата по чл.31 ЗН. При наличие на ясна уредба, която не създава проблем в практиката на съдилищата, не възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос.
По отношение на картините:
При формиране на масата по чл.31 ЗН съдът е включил картини, оставени от общата наследодателка и включени в опис, подписан от двете страни по делото и представен от жалбоподателката Ю. К. с отговора на исковата молба. Не са включени в масата други картини, които вещото лице е оценило в присъствие на представители на двете страни и които са се намирали в апартамента по време на оценката. Съображенията на съда са били, че ищцата Ж. И.-А. е заявила, че не е виждала тези картини и че те не са били включени в описа.
При положение, че страните по делото са извършили и подписали подробни описи на наследственото движимо имущество – мебели, техника, произведения на изкуството, марки и други битови предмети, съдът няма основание да включва без съгласие и на двете страни други вещи в тези описи, независимо от това дали те са били оценени от вещо лице или не. Затова четвъртият въпрос, който е свързан пряко с картините като част от масата по чл.31 ЗН, не кореспондира с данните по настоящото дело и не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Между страните по настоящото дело има спор за допълнително оценените картини, които не са били включени в описите, затова поставеният въпрос, който е при предпоставката за липса на правен спор, не съответства на данните по делото.
Неотносима към спора по настоящото дело е и посочената от жалбоподателката практика на ВКС. Решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 3559/2015 г. на ВКС, II ГО и решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. на ВКС, II ГО дават принципни разяснения как се формира масата по чл.31 ЗН, но не разглеждат специфичните проблеми, които възникват по настоящото дело. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е действал в противоречие с тези две решения на ВКС. Същото се отнася и за решенията, свързани с правния въпрос за правомощията на въззивната инстанция – решение № 209 от 04.11.2006 г. по гр. д. № 1539/2016 г. на I ГО, решение № 79 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 4964/2015 г. на I ГО и решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на I ТО. Въззивният съд не е действал в противоречие с тази практика на ВКС. Последните две решения № 862 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1461/2009 г. на IV ГО и решение № 193 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2647/2014 г. на I ГО са за възникване право на собственост в Ж. и за дарение на членствени права. Разгледаната в решенията принципна възможност за прехвърляне на членствено правоотношение от родители на дете не означава, че в настоящия случай това се е случило. Но дори да е имало прехвърляне на такова членствено правоотношение от родителите на ищцата, от значение за масата по чл.31 ЗН е паричното изражение на дарението на конкретната сума, внесена от родителите в касата на Ж. или изплащането от тях на заем във връзка с придобиване на жилището, а достатъчно доказателства за това по делото няма. По настоящото дело, след обсъждане на събраните доказателства, съдът е достигнал до фактически констатации, които отричат такава възможност. Следователно – не е налице противоречие между въззивното решение и посочената практика на ВКС по материалноправен въпрос, което да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В обобщение – не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 6560 лв. – разноски по делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2982 от 03.05.2017 г. по в. гр. д. № 2581/2015 г. на Софийски градски съд, II-A състав.
ОСЪЖДА Ю. Б. К. от [населено място],[жк], вх.“Б“, ет.4, ап.28 да заплати на Ж. Б. И.-А. от [населено място], [улица], вх.В, ап.68 сумата от 6560 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: