4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
С., 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 594/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. Б. К. – от [населено място] и К. К. К. – ЕТ с фирма “КК Кироф – К. К.” – [населено място] срещу Решение № 106 от 2.ІІІ.2011 г. по т.д. № 1188/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 74 от 14.Х.2010 г. по гр.д. № 81/ 2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което Ц. Б. К. – от [населено място] и К. К. К. – ЕТ с фирма “КК Кироф – К. К.” – [населено място] са осъдени да платят на М. Д. К., Н. М. К. – двамата от [населено място], [община] и [фирма] – [населено място], [община] сумата 26 780 лв. на отпаднало основание, със законната лихва от 22.VІ.2010 г., и сумата 1922.11 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 9.Х.2009 г. – 22.VІ.2010 г., с оплакване за неправилност. В Приложение към касационната жалба жалбоподателите излагат, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – решението е постановено в противоречие със съдебната практика – съдът при определяне вида на договора не е тълкувал действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, като се касае за договор за периодично изпълнение и развалянето няма обратно действие, неправилно е приел, че договорът е развален, а е налице виновно неизпълнение на ищците, а ответниците са изправна страна. За да обосноват, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателите поддържат, че решението е необосновано и неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по съществени процесуални и материално – правни въпроси: задълженията на страните по договора приема ли се за продължително или периодично изпълнение и има ли развалянето от продавачите обратно действие, когато купувачите не са изпълнили задължението за плащане на цената. Жалбоподателите поддържат, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно: въззивният съд не е възприел, че са получили ремаркето на основание предварително уточняване с ищците по телефона, предхождащо получаването му с протокол. Жалбоподателите правят оплакване, че при тълкуването на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД следва да се търси действителната воля на страните, а въззивният съд не е приложил правилно закона, като е игнорирал чл. 11 от Договора, което прави решението неправилно. Излагат и съображения за необоснованост и за допуснати нарушения по чл. 235 ГПК. Като обсъждат доказателствата по делото, поддържат, че за тях е възникнало правото да развалят договора поради допуснато от ищците виновно неизпълнение, и искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оплакването, че е налице чл. 88 ал. 1 пр. 2 ЗЗД и съдът е нарушил материалния закон, като е постановил едно необосновано решение. Представят копия от пет решения на различни по степен съдилища, невлезли в законна сила и част от Р. №145/15.ХІІ.2009 г. на ВКС с непосочен № на дело, в което се решава въпроса за недопустимост на решението поради дадена от съда неправилна квалификация на иска, различна от заявената от ищеца.
Ответниците по касационната жалба М. Д. К., Н. М. К. – двамата от [населено място], [община] и [фирма] – [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразяват, че касационната жалба е неоснователна по същество и не изразяват становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че цената на първия от тях не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за връщане на платена цена по предварителен договор за продажба на МПС и по чл. 86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане, съдът е приел, че Договорът от 13.ІІІ.2009 г. е развален едностранно от ответниците поради неизпълнение на ищците на задължението за плащане на цената, по което разваляне без даден срок за изпълнение, ищците не са възразили. По съображения, че развалянето има обратно действие, съгласно чл. 88 ал. 1 ЗЗД, съдът е посочил, че ответниците са си получили обратно вещта и следва да върнат на ищците платената цена, която държат при отпаднало основание и е уважил исковете.
Доколкото може да се приеме, че жалбоподателите сочат правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, това е въпросът когато предварителен договор – обещание за продажба на МПС – е развален едностранно от обещателите поради неизпълнение на купувачите да платят изцяло цената, дължат ли обещателите връщане на цената на отпаднало основание – разваляне на договора. По въпроса има ли предварителният договор – обещание за продажба – характер на договор за периодично или продължително изпълнение въззивният съд не се е произнесъл, поради което този въпрос не е релевантен за спора.
Неоснователно жалбоподателите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че е основателен искът за връщане на цената по развален от обещателите предварителен договор, които държат цената с развалянето на договора на отпаднало основание.
Жалбоподателите не доказват този въпрос да се решава противоречиво от съдилищата, поради което бланкетно поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, мотивирано от жалбоподателите като решен съдебен спор, по който съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, постановявайки неправилно и необосновано решение. Изискването на закона по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
Развитите оплаквания за неправилност на решението, с което съдът е уважил исковете, без ищците да докажат, че са изправна страна по договора и че ответниците са били неизправна страна, съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 106 от 2.ІІІ.2011 г. по т.д. № 1188/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: