5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 23.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1771 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1517 от 5.ІІІ.2014 г. на софийското [фирма], подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-Ловеч против въззивното решение 21 на Ловешкия ОС, ГК, от 4.ІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 518/2013 г., с което това дружество е било осъдено да заплати на ловешката кооперация „Колектив ТПК” – на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, сума в размер на 5 950 лв. и съответно – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 674.84 лв. като лихва за забава в плащането на дължимите вноски по сключен на 5.І.2009 г. между страните по спора договор за наем за периода от 11.ІХ.2009 г. – 28.VІІІ.2012 г., като за разликата до пълния му размер от 23 979 лв. вторият от тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска е бил отхвърлен.
Оплакванията на д-вото касатор са за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон /чл. 229, ал. 3 ЗЗД/, а също „и в противоречие с установената съдебна практика”. Поради това се претендира касирането му и присъждане на всички направени по делото разноски в трите съдебни инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от второто отделение на неговата търговска колегия (Р. № 75/24.VІІ.2012 г. по т. д. № 194/2011 г.; Р. № 23/7.І.2011 г. по т. д. № 588/2010 г.) по два материалноправни въпроса, както следва: 1./ Издаването на фактури от наемодателя и получаването на парите по тях без да е отбелязано частичното плащане на наем за съответния месец, а само при общо посочване „наем за съответния месец, съгласно сключен договор”, представлява ли негово признание за изплатен пълен размер на наемната цена от наемателя за съответния месец, щом същият наемодател е регистриран по ЗДДС търговец, който обаче не е издал данъчната фактура нито в срока, нито в размера, предвидени в разпоредбите на чл. 25, ал. 4 и чл. 113, ал. 1 и 4 ЗДДС, а и не е осчетоводил при себе си размера на претендираното частично плащане?; 2./ Разполага ли председателят на кооперация с правомощие да сключи договор за наем на собствен неин недвижим имот и ако такъв е бил сключен, то приложими ли са към него правилата на чл. 229, ал. 2 и 3 ЗЗД и на исковете по чл. 232, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД? Така релевираните два материалноправни въпроса, които Ловешкият ОС бил решил с атакуваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, се явявали едновременно с това и такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната по касация ловешка кооперация ”Колектив ТПК” не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Ловешкия ОС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По първия материалноправен въпрос:
За да уважи обективно кумулативно съединените осъдителни искове на кооперацията срещу търговеца настоящ касатор в посочените с атакуваното решение размери, въззивната инстанция е приела, че фактурата не е основание за плащане, защото такова представлява договора за наем. Този решаващ извод на Ловешкия ОС не би могъл да е в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р. № 23/7.ІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., на което касаторът се позовава в изложението си към жалбата, тъй като последното предпоставя липса на сключен писмен /формален/ договор за търговска продажба, придавайки доказателствено значение относно установяването на този факта на фактурата при наличието на определени изисквания относно съдържанието й, а това съществено се различава от процесната хипотеза на сключен писмен договор за наем между страните по спора от датата 5.І.2009 г. Следователно, при липсата на идентичност между правните въпроси от значение за изхода по всяко от тези две дела, обективно не би могло да се обсъжда наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
По втория материалноправен въпрос:
С атакуваното въззивно решение Ловешкият ОС е направил извод, че не следва да се обсъждат изложените в писмените бележки на д-вото настоящ касатор доводи, касаещи правомощията на председателя на кооперацията по чл. 26, ал. 2 от закона за кооперациите и то не само „поради неотносимостта им към спора, но и поради преклузията по чл. 147 ГПК”. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Когато формулираният в изложението към жалбата правен въпрос няма такова качество е безпредметно обсъждането налице ли са допълнителните основания за допустимост на касационния контрол – в случая тези по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 21 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 4.ІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 518/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1771 по описа за 2014 г.