5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
[населено място], 23.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2200/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната против решение №1131/08.05.2018г. по в.т.д.№644/18г. на Софийски апелативен съд , с което след частична отмяна на решение №2123/14.11.17г. по т.д.№8283/2015г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от Министерство на отбраната срещу „Берета трейдинг“ЕООД главни искове по чл.88 ал.1 вр. чл.57 ал.2 пр.2 ЗЗД – за заплащане на сумите 10 519,37 лв. и 39 465,13 лв., представляващи пазарна стойност на предадени и невърнати боеприпаси по развалени договор за унищожаване на боеприпаси от 20.12.2011г. и по договор за утилизация на боеприпаси от 15.02.2012г. съответно, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за същите суми,представляващи пазарна стойност на остатъчните продукти, които биха се получили след унищожаването и утилизирането на предадените боеприпаси. Решението се обжалва и в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение,с което акцесорните спрямо главните и евентуалните искове с правно основание чл.86 ЗЗД са отхвърлени.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението на апелативния съд,поради несъобразяване с материалния закон.Претендира се отмяната му и уважаване на исковете.
Ответникът „Берета трейдинг“ЕООД възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи му за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат Софийски апелативен съд е приел,че правоотношенията между страните са възникнали по силата на валидно сключени между тях два договора за унищожаване и утилизация на боеприпаси, съществените елементи на които очертават правната характеристика на договори за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД. Приел е,че главните искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.88 ал.1 вр. чл.57 ал.2 пр.2 ЗЗД /а не тази на чл.79 ал.1 ЗЗД, по каквото основание се е произнесъл първоинстанционният съд/, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за виновно неизпълнение от страна на ответника по двата договора, обусловило упражняването на правото на ищеца с едностранно изявление да развали договора и да иска обратно предадените на изпълнителя боеприпаси. Квалифицирайки сделките между страните като търговски и, поради това – прилагайки към тях разпоредбата на чл.396 ал.3 ТЗ, съдът е намерил за неоснователно направеното от ответника защитно възражение за наличие на възникнала обективна невъзможност за изпълнение /поради осъществени на 05.06.2012г. поредица от неконтролирани взривове в производствената му база/, предвид неустановяването от последния на изпълнено от негова страна законоустановено задължение да уведоми незабавно възложителя за възникването на непреодолимата сила, с което на основание чл.306 ал.3 изр.2 ТЗ същият не би могъл да бъде освободен от отговорността на последвалите вреди от неизпълнението. Логично от това си заключение съдът е направил извод,че ищецът е бил в правото си да развали едностранно договорите, което и е сторил с отправеното до ответника писмо, а развалянето е настъпило на 27.08.2012г. – с изтичането на дадения от него 14-дневен срок на предизвестие. Тъй като по делото е било установено по безспорен начин,че боеприпасите , обект на договорните задължения, са били погинали преди отправянето на поканата от ищеца те да му бъдат върнати, съдът е приложил нормата на чл.57 ал.2 пр.2 ЗЗД, приемайки,че ответникът дължи само това, от което се е възползвал. Доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни последният да се е възползвал по какъвто и да било начин от предадените му боеприпаси, главните искове са намерени за неоснователни на предявеното основание,поради което са отхвърлени при различна /от тази на първоинстанционния съд/ правна квалификация.
При разглеждането на евентуалните искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД апелативният съд е констатирал, че по договорите ответникът- изпълнител е дължал да съхранява безвъзмездно в складовите си площи за срок до 90 дни от подписването на приключвателния протокол на остатъчните продукти от утилизацията и празните опаковки от тях, които възложителят възнамерявал да продаде след предаването им. Доколкото това задължение не е било изпълнено от ответника при наличие на виновно от негова страна поведение, съдът е намерил за доказана по основанието си претенцията за заплащане на обезщетение за неизпълнението в размер на паричната равностойност на остатъчните продукти, които биха се получили в случай,че унищожените при инцидента от 05.06.2012г. боеприпаси са били унищожени/ утилизирани по предвидения в договорите ред. Доколкото в заключението на техническата експертиза стойност на остатъчните продукти не е била определена, съдът е кредитирал приетия по делото протокол, изготвен от комисия, назначена от министъра на отбраната, за да определи подлежащия на уважаване размер на иска. Съобразявайки основанието на иска във връзка с направеното от ответника правопогасяващо възражение за давност, съдът е приел за приложима кратката тригодишна, предвидена в чл.111 б.“б“ ЗЗД, давност за погасяване на вземанията за обезщетение от неизпълнен договор. Приел е, че, тъй като договорът е бил развален с изтичането на дадения с писмото от 13.08.2012г. 14-дневен срок за изпълнение – т.е. на 27.08.2012г. вземането е станало изискуемо от тази дата, без да е била необходима покана. Тъй като исковата молба е била заведена три месеца и половина след изтичането на тригодишната давност, съдът е приел,че исковата претенция е погасена, което обуславя неоснователност и на евентуалните искове. Поради тяхната акцесорност, за неоснователни са намерени и исковете за лихва за забава.
За да обоснове искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът твърди,че с него въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на делото: Дължи ли се обезщетение в случаите по чл.57 ал.2 пр.2 ЗЗД, когато погиването на вещта се дължи на недобросъвестното поведение на длъжника? и Как се прилага разпоредбата на чл.115 б.“ж“ ЗЗД по отношение на погасителната давност, когато е налице инстанционно обжалване на съдебно решение – следва ли да се приема, с оглед на горепосочената норма, че възражение за изтекла давност следва да бъде уважавано преди приключване на съдебния процес с влязло в сила съдебно решение на съответната инстанция? По отношение и на двата въпроса се сочи като приложима хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,обоснована единствено с твърдението,че са от значение за точното прилагане на закона.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Формулираните от него въпроси нямат характер на правни такива по смисъла на общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По първия от въпросите въззивният съд не се е произнасял, включително липсва констатация за добросъвестно поведение на ответника, на който да е основан крайният извод за неоснователност на главните искове. Решаващ за този извод е фактът,че по делото липсват данни , а дори и твърдения, че същият се е възползвал по някакъв начин от погиването й, за да би дължал това, което е извлякъл като полза от погиването на боеприпасите. Вторият въпрос интерпретира неправилно мотивите на въззивния съд. Вярно е,че в мотивите на решението си апелативният съд е посочил като релевантна за възражението за давност дата 11.12.2017г. /която, както обективно се установява от данните по делото е датата на подаване на въззивната жалба по пощата/. Очевидно се касае до техническа грешка при изписването на датата, тъй като волята на съда е ясно обективирана и следва от цялото съдържание на мотивите, относими към направеното от ответника възражение за давност. След като изрично е приел за приложима тригодишната давност за погасяване на исковете, съдът е определил началния момент на теченето й – 27.08.2012г. и е посочил,че исковата молба е заведена в деловодството на съда три месеца и половина след изтичането на срока. Тъй като от данните по делото реално се установява завеждане на исковата молба на 18.12.2015г. /а не 11.12.2017г./, следва, че за дата,на която съдът е приел, че срокът е бил изтекъл, е датата 27.08.2015г. Доколкото посочената погрешно дата 11.12.2017г. не е част от решаващите мотиви на въззивната инстанция, тъй като с нея не се свързва съждение за изтекъл давностен срок към момента на подаване на въззивната жалба, както се цели да се внуши с поставения въпрос, последният също е лишен от обуславящ характер.
Липсата на коректно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК сама по себе си е основание за отказ да бъде извършена проверка по същество на обжалвания въззивен акт. При все това не е обоснован и допълнителният критерий на т.3 на същия член и алинея,който само е цитиран формално,без да са изложени съображения за необходимост от създаване на практика за попълване на празноти в закона,отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия,съгласно указанията в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
С оглед изхода на производството в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 2400 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1131/08.05.2018г. по в.т.д.№644/18г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната [населено място] ул.“Дякон Игнатий“№3 да заплати на „Берета трейдинг“ЕООД [населено място][жк]бул.“Г.М. Димитров“ №51 разноски за производството пред ВКС в размер на 2400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.