3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 27.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4019 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Ю. И. Л.,приподписана от адв.Д. И. срещу решение № 1009 от 17.05.16г.по в.гр.дело № 144/16г.на Софийски апелативен съд в отхвърлителната му част.С него е отменено решение от 7.05.15г.по гр.дело № 3940/14г. в частта,с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ю. Л. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000 лв до размер на присъдените 3000 лв,ведно със законната лихва от 19.09.12г. и искът е отхвърлен за сумата 1000 лв.
В частта,с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 70 000 лв,решението е влязло в сила.
Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице от незаконно наказателно производство,като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 70 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В разглеждания случай по делото е установено,че на 10.12.09г.срещу Ю. Л. е образувано наказателно производство за това,че на неустановена дата през м.септември 2009г.в [населено място] не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от трети лица – етажни собственици право,като е отрязал щранговете за топлоподаването в обитавания от него апартамент и по този начин е ограничил топлоподаването на живущите над него.По повдигнатото обвинение е внесен обвинителен акт от СРП в СРС.С присъда,влязла в сила на 19.09.12г.,по нохд № 731/11г.на СРС,111 състав подсъдимият Ю. Л. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.Преценено е от въззивния съд,че продължилото три години и един месец обвинение в престъпление се е отразило негативно на психиката,физическото здраве, социалния и професионален живот на ищеца.Другите релевантни за размера на дължимото обезщетение обстоятелства,които е взел предвид въззивния съд са,че по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”,както и че нервността и избухливостта му не са само в резултат на воденото срещу него наказателно производство,а и поради тежката му и напрегната работа.Като е съобразил изложеното решаващият съд е приел,че сумата от 2000 лв е достатъчна да обезщети ищеца за претърпяните от него вреди от неимуществен характер в резултат на наказателното производство.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.По реда на чл.290 ГПК са постановени редица решения/ решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др./,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
Като е преценил всички релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост обстоятелства въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1009 от 17.05.16г.по в.гр.дело № 144/16г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.