О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 27.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1007 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 493 от 11.11.2019 г. по в. гр. д. № 851/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 1043 от 26.07.2019 г. по гр. д. № 739/2017 г. на Великотърновския районен съд, е отхвърлено искането на съделителя Д. Г. Н. за възлагане на допуснатия до делба апартамент по реда на чл.349, ал.1 ГПК и този имот е изнесен на публична продан.
Въззивният съд е приел, че апартаментът е придобит от съделителите Д. Н. и Д. Н. по време на техния брак в режим на съпружеска имуществена общност. Допуснат е до делба при равни квоти. Апартаментът е неподеляем, а претенция за възлагането му е направена единствено от Д. Н., който живее в него с навършилото пълнолетие дете на страните. Не е налице обаче едно от изискванията на закона – съделителят, който е поискал възлагането, да упражнява родителски права върху ненавършило пълнолетие дете, родено по време на брака. По тази причина възлагателната претенция е неоснователна и апартаментът следва да се изнесе на публична продан.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Н..
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли да бъде изнасян на публична продан недвижим имот, след като същият е жилищен имот, представляващ бивша СИО, неподеляем е и има направено своевременно искане за възлагане от една от страните, която не притежава други жилищни имоти. Допустимо ли е разширително тълкуване на нормата на чл.349, ал.1 ГПК, при положение, че едната страна в производството не желае възлагане в свой дял на делбения имот и не е направила възражение срещу възлагателната претенция на другата страна; 2. Допустимо ли е съдът да се произнася по на практика непотърсена защита от страна на ищеца. Нарушава ли се диспозитивното начало, ако съдът се е произнесъл по искане, което не е своевременно сторено. Ответникът в производството Д. С. Н. оспорва жалбата. Счита, че не трябва да се допуска касационно обжалване по първия въпрос, тъй като съдът не може да допусне разширително тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК, а вторият въпрос не е обуславящ, тъй като съдът не се е произнесъл по него. Непротивопоставянето на възлагателна претенция, която е неоснователна и не следва да бъде уважена, не означава съгласие с тази претенция.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Първият правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е свързан с прилагането на чл.349, ал.1 ГПК и затова е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По него обаче не възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложното поле на разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК, аналогична на чл.288, ал.2 ГПК /отм./, редакция ДВ, бр.64/1999 г., е разяснено в т.5 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че непълнолетието на родените от брака деца, като материалноправна предпоставка за възлагане по чл.288, ал.2 ГПК /отм./, следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. Обжалваното въззивно решение изцяло съответства на това тълкувателно решение, което е приложимо и при действието на новия ГПК поради идентичност на разпоредбите на чл.288, ал.2 ГПК /отм./ и чл.349, ал.1 ГПК. В настоящия случай няма данни Д. Н. да е упражнявал родителски права върху родено от брака непълнолетно дете на страните към момента на устните състезания в първата инстанция, затова съдът не е имал основание да уважи възлагателната му претенция по чл.349, ал.1 ГПК. Първоначалната редакция на чл.288, ал.2 ГПК /отм./, преди измененията с ДВ бр. 124/1997 г., е с много широко приложно поле и предоставя възможност за възлагане на неподеляемо жилище на всеки съделител, когато той и съпругът му нямат собствено жилище и когато своевременно е поискано възлагане. Тази широка възможност е ограничена първо с изменението на ГПК /отм./ с редакцията от ДВ, бр.124/1997 г., а след това е детайлизирано с редакцията на ДВ, бр.64/1999г., аналогична на действащия чл.349, ал.1 ГПК. Новата законодателна уредба поставя за правило извършването на делбата на неподеляемо жилище чрез публична продан, а като изключение – възлагане, в изрично посочени в закона случаи. Изключенията не могат да се тълкуват разширително и по този въпрос няма колебание в практиката на ВС и ВКС /виж мотивите на ППВС № 4/05.05.1987 г., ТР № 129/01.11.1966 г. на ОСГК на ВС, решение № 28 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 5067/2016 г. на ВКС, III-то г.о. и др./. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е свързано със становището му, че е допустимо разширително тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК, а това е недопустимо. В решение № 28/13.02.2014 г. по гр. д. № 5515/2013 г. на ВКС, I-во г.о., изрично се приема, че не е налице основанието по чл.349, ал.1 ГПК, тъй като към момента на извършване на делбата родените от брака деца са пълнолетни. Същото се приема и в определения по чл.288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивни решения.
Вторият въпрос е зададен поради виждането на жалбоподателя, че след като ответникът по предявена претенция за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК не е оспорил нейната основателност и на свой ред не е заявил възлагателна претенция, съдът не следва да брани негови права във връзка с възлагането, а да уважи единствената своевременно въведена възлагателна претенция. Този въпрос, макар и с акцент върху процесуален проблем, всъщност отново поставя искане за разширително тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК, което е недопустимо по изложените по-горе съображения. Уважаването на претенция по чл.349, ал.1 ГПК зависи изцяло от съществуването на материалните предпоставки, въведени в посочената норма, а не от процесуалното поведение на насрещната страна. Затова по този въпрос отново не съществува поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответницата по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 3600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.01.2020 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 493 от 11.11.2019 г. по в. гр. д. № 851/2019 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Н. [населено място], [улица], вх.А, ет.8, ап.22, да заплати на Д. С. Н. от [населено място], [улица] сумата от 3600 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: