4
определение по гр.д.№ 1044 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 29.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1044 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Лидия В. В. срещу решение № 370 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 445 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено решение № 4 от 23.02.2015 г. по гр.д.№ 297 от 2014 г. на Районен съд-Своге за уважаване на предявения от Е. Л. П. срещу Лидия В. В. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с площ от 860 кв.м., находящ се в [населено място], общ.С., Софийска област, част от който с площ от 235 кв.м. попада в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Станчовци“, одобрен със решение № 08 от 09.02.1982 г. на ИК на ОНС- [населено място], територия № 66 по картата на възстановената собственост, а останалата част се намира извън строителните граници на населеното място, заедно с намиращите се в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 108 кв.м., полумасивен гараж със застроена площ от 26 кв.м., второстепенна сграда /барака/, трайни насаждения и подобрения при граници на имота: път, наследници на Б. Д., Л. Р. И. и терен извън строителните граници.
К. твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроцесуалните правила и е необосновано– основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС /т. 1, 2 и 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния въпрос: представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неоткриването от съда на производство по оспорване на саморъчно завещание на основание чл.193 ГПК, въпреки че насрещната страна е оспорила истинността на това завещание.
Освен това, касаторката счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: налице ли е приоритет на визираното в чл.10 ГПК задължение на съда за установяване на истината и осигуряване на страните на възможност и съдействие за установяване на фактите от значение за решаване на делото, предвидено като основно начало в гражданския процес, над преклузията на чл.266 ГПК за допускане на поискана във въззивната жалба съдебно-графологична експертиза, без която няма друг способ за решаване на спора.
В писмен отговор от 02.03.2016 г. ответницата по жалбата Е. Л. П. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд счита следното: За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Е. Л. П. срещу Лидия В. В. ревандикационен иск за собственост, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищцата Л. П. Б., а след неговата смърт е станал собственост на ищцата като негова единствена наследница по закон. Приел е, че представеното от ответницата Лидия В. саморъчно завещание на Л. Б. от 22.01.2011 г. в нейна полза е неавтентично- не е написано и подписано от завещателя, поради което ответницата няма права върху процесния имот. В. съд е оставил без уважение направеното във въззивната жалба искане за допускане на съдебно-графическа експертиза за доказване автентичността на завещанието с мотив, че е налице преклузията на чл.266 ГПК- поисканото доказателство не е ново, не касае нововъзникнали факти и не е било събрано от първоинстанционния съд изключително по вина на ответницата, а не поради допуснато от съда процесуално нарушение. С нарочно определение от съдебно заседание от 23.01.2015 г. първоинстанционният съд е указал на ответницата В., че нейна е тежестта да докаже автентичността на представеното от нея саморъчно завещание на Л. Б., но въпреки това пълномощникът на ответницата е заявил, че няма да ангажира експертиза за доказване на това обстоятелство. В. съд е приел, че при правилно разпределение на доказателствената тежест относно оспорването на саморъчното завещание, липсата на нарочно определение, с което да е открито производство по оспорването му по чл.193 ГПК не е нарушение на процесуалните правила, нито може да промени извода на съда за настъпване на неблагоприятните последици от недоказването на истинността на завещанието.
Така постановеното решение не противоречи на посоченото от касаторката Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Напълно в съответствие с приетото в това тълкувателно решение и с разпоредбата на чл.266 ГПК въззивният съд е приел, че не следва да бъде допускана поисканата във въззиввната жалба съдебно-графическа експертиза, тъй като тя цели установяване на обстоятелства, които не са нови и които са можели да бъдат установени още пред първоинстанционния съд. В съответствие с приетото в т.3 от тълкувателното решение е и че експертизата не следва да бъде допускана нито по искане на страната, нито служебно, тъй като пропускът за приемане на заключение на такава експертиза не се дължи на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение /защото първоинстанционният съд в доклада си, а и преди даване ход на делото по същество, е указал на ответницата В., че нейна е тежест да докаже автентичността на саморъчното завещание чрез заключение на съдебно-графическа експертиза, но въпреки това пълномощникът на ответницата изрично е заявил, че няма да ангажира такава експертиза/ и тъй като обстоятелствата, които би установило заключението по тази експертиза, не са необходими за служебното прилагане на императивна материалноправна норма от значение за спора по конкретното дело. В съответствие с горепосоченото тълкувателно решение е и приетото от съда, че при положение че съдът правилно е указал на страните чия е доказателствената тежест за доказване автентичността на представеното по делото саморъчно завещание, липсата на нарочно определение за откриване на производство по оспорване по чл.193 ГПК на автентичността на завещанието не е процесуално нарушение, което би могло да промени изхода на спора по делото.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по втория поставен въпрос /налице ли е приоритет на визираното в чл.10 ГПК задължение на съда за установяване на истината и осигуряване на страните на възможност и съдействие за установяване на фактите от значение за решаване на делото, предвидено като основно начало в гражданския процес, над преклузията на чл.266 ГПК за допускане на поискана във въззивната жалба съдебно-графологична експертиза, без която няма друг способ за решаване на спора/, така както бе разяснено това понятие в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Поставеният въпрос касае съотношението между диспозитивното и служебно начало в гражданския процес в производството пред въззивния съд. Недвусмислен отговор на този въпрос е даден в т.1, 2 и 3 от горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както бе посочено и по-горе, обжалваното решение е поставено в съответствие с тази задължителна съдебна практика, а от постановяването на тази практика не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат нейната промяна.
Предвид на всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката е длъжна и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 445 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
ОСЪЖДА Лидия В. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Е. Л. П. от [населено място], област С., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.