4
Гр. д. № 904/2015 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 197
София, 03.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 17 март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 904/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. Б. С. срещу решение № 485 от 16.10.2014 г. по в. гр. д. № 604/2014 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 07.04.2013 г. по гр. д. № 570/2011 г. на Радомирски районен съд, с което допуснатият до делба недвижим имот, съставляващ УПИ ХХVІІ-608 в кв. 160 по регулационни план на [населено място] и построената в него триетажна масивна жилищна сграда, застроена на площ от 80 кв. м., е изнесен на публична продан.
Поддържа се довод за необоснованост на извода за неоснователност на заявената от касаторката претенцията за възлагане на втория етаж от сградата. Относно допускането до касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал. 1 ГПК, а като въпрос е формулиран само процесуалния въпрос за задължението на съда да направи анализ и преценка на доказателствата след което да изгради правните си изводи. Твърди се че въпросът е разрешен в противоречие с формираната задължителна практика – решение по гр. д. № 1649/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 177/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС.
Ответниците по касация Б. В. Б. и Б. В. Б. намират жалбата за неоснователна. Не са заявили претенция за разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
С влязло в сила решение от 02.12.2011 г., постановено по гр. д. № 570/2011 г. на Радомирски районен съд е допуснато извършване на делба на описания имот с построената в него жилищна сграда между Б. Б. С., В. Б. С. и наследниците на починалия им брат В. Б. Н.: Х. Н. съпруга и Б. В. Б. и Б. В. Б., синове, при права по 1/3 ид. ч. за първите двама и по 1/9 ид. ч. за останалите.
Установено е, че съсобствеността върху имота е възникнала на основание наследствено правоприемство след смъртта на наследодателя Б. С. Н., настъпила през 2005 г.
Претенции за възлагане на втория етаж от жилищната сграда в общ дял са направили ищцата Х. Н. и синовете й Б. В. Б. и Б. В. Б.. Съделителката В. С. също е направила претенция за възлагане на втория етаж от жилищната сграда.
С приета техническа експертиза е установено, че в сградата на първия и втория етаж са изпълнени самостоятелни жилища, състоящи се от коридор, две стаи, кухня и баня-тоалетна. На третия етаж е изпълнена само една стая-таван. Вещото лице е дало заключение, че сградата е неподеляема с оглед броя на съделителите и техните права.
Свидетелят С. Б. установява, че в къщата живеят Б. С. на първия етаж, сестра му В. С. живее на втория етаж от 2013 г. (свидетелят е изслушан м. март 2014 г. и е заявил, че съделителката живее на втория етаж от миналата година), а таванската стая се ползва от ищцата Х. Н., която живее във Варна.
Съдът е определил начина на прекратяване на съсобствеността, чрез изнасяне на имота на публична продан, след като е приел за безспорно установено, че имотът е неподеляем, предвид броя на съделителите и правата им в него. Намерил е за неоснователни претенциите за възлагане. Тази на ищцата, поради това, че тя не живее в имота. Претенциите на синовете й също са намерени за неоснователни, тъй като не са доказали да са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота.
Въззивният съд, потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за възлагане на В. С.. Обсъдил е събраните доказателства и е приел за установено, че тя е заживяла на втория етаж от имота едва през 2013 г., а наследодателят е починал през 2005 г., поради което не е налице една от предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК. На следващо място е приел, че вторият етаж не представлява самостоятелно жилище, а тази съделителка е направила искане за възлагане само на този етаж, не и на цялата сграда, която е неподеляема. Констатирал е, че решението в частите, с които са отхвърлени другите претенции за възлагане, като необжалвано е влязло в сила.
С подадената касационна жалба се обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за отхвърляне претенцията на касаторката за възлагане на втория етаж от жилищната сграда в нейн дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
В изложението към жалбата се подържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за обсъждане на установените факти по делото. Доводът е основателен.
Както първоинстанционният съд така и въззивният съд са обсъдили събраните гласни доказателства и са приели за установено, че касаторката живее в имота от 2013 г. Касаторката е заявила, че е живяла на първия етаж на сградата към момента на откриване на наследството, но не е ангажирала доказателства за този факт, за установяването на който носи доказателствена тежест.
Избраният от съда способ за прекратяване на съсобствеността съответства на установеното по делото, че съделителите могат да се групират в три групи: двама низходящи на наследодателя и наследниците на третия низходящ. Сградата, предмет на делба, се състои от две самостоятелни жилища на първия и втория етаж. Дворното място, поради това, че е застроено с жилищна сграда с две самостоятелни жилища в нея и със стопанска постройка, има несамостоятелно, обслужващо предназначение. Поради неравенството между броя на обектите, предмет на делба и броя на съделителите, е неприложим способа за извършване на делба, чрез разпределяне на съсобствените имоти – чл. 353 ГПК. Избраният от съда способ е единствено приложим в разглежданата хипотеза. За съделителите остава възможността до извършване на публичната продан да прекратят съсобствеността чрез доброволна делба, както и тази по чл. 354 ГПК.
Съобразно това поставеният процесуален въпрос не е решаващ за изхода на спора и не съставлява обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 485 от 16.10.2014 г. по в. гр. д. № 604/2014 г. на Пернишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: