О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр.С., 31.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова ч.гр.д.№ 536/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на М. на в. р. – С. „К. и и. с.” срещу разпореждания на Видински окръжен съд от 09.04.2010 г. и от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 31/ 2010 г. С първият от обжалваните актове окръжният съд е наредил на основание чл.242 ал.1 от ГПК издаването на изпълнителен лист по невлязлото в сила осъдително въззивно решение, постановено по иск на М. С. Д. за заплащане на сумата 3 165,18 лв – обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. С второто разпореждане е върната касационната жалба на М. срещу решението по същество на делото № 36/ 11.03.2010 г., като просрочена.
Касаторът поддържа, че разпореждането от 09.04.2010 г. е незаконосъобразно, тъй като М. е бюджетно учреждение на държавна издръжка и срещу него не е допустимо издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила съдебно решение. Тъй като решението на окръжния съд е обжалвано, то не е влязло в сила и на основание чл.243 от ГПК не е било допустимо въз основа на него да се издаде изпълнителен лист. Относно разпореждането от 10.05.2010 поддържа, че подаването на касационната жалба след едномесечния срок е станало поради наличие на особени непредвидени обстоятелства и срокът за обжалване следва да бъде възстановен. Поради това моли двете разпореждания да бъдат отменени.
Ответната страна М. Д. е взела становище само по частната жалба срещу разпореждането от 10.05.2010 г. Според нея касационната жалба правилно е върната като просрочена, тъй като е пропуснат законният срок за подаването й. Дали са налице предпоставките за възстановяване на срока, не можело да се проверява в това производство. На тези основания моли разпореждането за връщане на касационната жалба да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частните жалби за допустими, обаче разгледани по същество същите се явяват неоснователни.
Видински окръжен съд е постановил на 11.03.2010 г. въззивно решение № 36 по в.гр.д.№ 31/ 2010 г., с което искът на М. Д. против М. – С. К. по чл.225 ал.1 от КТ е уважен частично. Съобщение за това решение (и препис от него) е връчено на ответника на 19.03.2010 г. и е прието от куриер В. Г.. Н. без възражения. На 31.03.2010 г. М. Д. е пискала издаване на изпълнителен лист въз основа на решението и тази й молба е уважена, като с определение е наредено такъв да се издаде за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. На 26.04.2010 г. в окръжния съд е постъпила по пощата касационна жалба, подадена от С. К. – М. срещу въззивното решение. Видно от приложения пощенски плик, датата, на която жалбата е подадена чрез пощенски оператор, е 22.04.2010 г. С разпореждане от 10.05.2010 г. председателят на окръжния съд върнал жалбата като просрочена. След като е уведомено за това разпореждане, М. – С. К. е депозирало срещу него както частна жалба, така и молба за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване поради наличие на особени непредвидени обстоятелства. По тази молба произнасяне няма.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е законосъобразно. Тази жалба е подадена след законния едномесечен срок от датата на връчването на препис от решението. По този въпрос не се спори – самият частен жалбоподател признава, че жалбата е подадена на 22.04.2010 г., а крайният срок, в който това е могло да стане, е 19.04.2010 г. Доводите, че срокът е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, не подлежат на обсъждане в това производство. Тези доводи въззивният съд следва да разгледа след като изпълни процедурата по чл.66 от ГПК, включително след като проведе открито съдебно заседание. Ако срокът бъде възстановен, то тогава касационната жалба ще предизвика суспензивен и деволутивен ефект, а ако молбата бъде отхвърлена, решението остава в сила.
С оглед изложеното разпореждането за издаване на изпълнителен лист също се явява законосъобразно, макар и не по изложените в него основания. Съгласно чл.243 ал.2 от ГПК, срещу държавните учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, а оттук следва, че не е допустимо, преди влизане на решението в сила, срещу държавно учреждение да бъде издаден изпълнителен лист. Към настоящия момент обаче съдът приема, че касационната жалба срещу решението, уважаващо иска на М. Д. срещу М., е върната. С постановяване на настоящия акт разпореждането за връщане става окончателно, т.е. решението влиза в сила. Подаването на молба за възстановяване на срока за обжалване не променя този извод, тъй като до евентуалното уважаване на молбата, решението се счита за влязло в сила – аргумент от чл.296 т.2 от ГПК. Поради това вече са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист и е безпредметно отменянето на акта, с който това е постановено.
Следователно частните жалби, подадени срещу актовете на окръжния съд за издаване на изпълнителен лист за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ и за връщане на касационната жалба, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждания на Видински окръжен съд от 09.04.2010 г. и от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 31/ 2010 г.
Връща делото на Видински окръжен съд за произнасяне по молбата на М. за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на въззивното решение по гр.д.№ 31/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: