6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
[населено място] ,31.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 260 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Б. и Д. Р. И. – Б. против решение № 2087/ 07.11.2016 год. по гр.д.№ 2246/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1731/29.02.2016 год. по гр.д.№ 2854/2015 год. на СГС, І г.о.. С потвърденото решение са отхвърлени предявените в активно субективно съединение искове на касаторите, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване, че в полза на ответника [фирма] не съществува, учредено по силата на договор за ипотека, материализиран в нот. акт № 65/10.05.2008 год. , нот. дело № 814/2008 год. на Нотариус В. Б. – рег.№ 302 на НК,с район на действие – Районен съд София, ипотечно право върху недвижимия имот – собственост на ищците – описан в нотариалния акт. Касаторите считат, че за да отхвърли исковете съдът не е съобразил важно по делото обстоятелство, а именно – че ипотекираното жилище се явява единствено жилище на длъжниците, което и по смисъла на чл.444 ал.1 т.7 ГПК е несеквестируемо имущество.Предвид последното,намират че в конкретната хипотеза изтъкнатият от съда довод – за значението на вписването, на основание чл.171 ЗЗД, на прехвърлянето на обезпеченото с ипотеката вземане, в имотния регистър – единствено с оглед противопоставимост на правата на трети добросъвестни лица по отношение ипотечното право – не намира приложение. Тъй като това,според касаторите,биха били трети лица – кредитори на ипотекарния длъжник – конкурирайки се с цесионера те биха имали интерес да оспорят ипотечното му право, с цел удовлетворяване от процесния имот, но предвид несеквестируемостта му, като единствено жилище, последното, в конкретната хипотеза,би било невъзможно. Н. на прехвърлянето на обезпеченото с ипотека вземане / т.е. неизпълнението на законовата разпоредба / нямало да обслужва ничий интерес / макар законът да защитава определен интерес с изпълнение на въведени от същия задължения, а не с неизпълнението си / , а не това бил смисъла на закона. Касаторите настояват на конститутивния ефект на вписването по чл.171 ЗЗД, с оглед което и ипотечното право не е преминало в полза на цесионера, още повече че и до момента такова вписване не е извършено, въпреки необвързването му със срок от законодателя. Извежда се и довод , основан на хипотетична ситуация – множество последователни прехвърляния на вземането от ипотекарния кредитор,в полза на различни цесионери, в който случай и ако длъжникът би бил уведомен за всички прехвърляния едновременно, според касаторите, той би могъл да плати редовно само проследявайки поредността на вписванията на цесиите в имотния регистър.
[фирма] / правоприемник на ипотекарния кредитор съобразно нотариалния акт за договорната ипотека – [фирма] / – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като на действително релевантния въпрос,предпоставил правния резултат , въззивното решение дава отговор в пълно съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика, а формулираните от касаторите въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Акцентират и на специфичното и алтернативно разрешаващо спора по идентичен начин в конкретния случай обстоятелство : че първоначалната цесия е последвана от обратно прехвърляне на вземането от цесионера на цедента, извършено почти едновременно с първата и съобщено на длъжниците ведно с уведомление за първата .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищците са предявили установителни искове,за отричане съществуването на ипотечно право в полза на ответника – ипотекарен кредитор, чието вземане срещу ищците по договор за банков кредит е било обезпечено с ипотека върху недвижим имот на ищците – кредитополучатели, позовавайки се на обстоятелството, че последвалото цедиране на обезпеченото вземане на ответника, в полза на трето за производството лице – цесионер, не е било вписано, съгласно чл.171 ЗЗД, в имотния регистър. Считат ирелевантно обстоятелството, че почти едновременно с тази цесия, цесионерът е прехвърлил / върнал / вземането на ипотекарния кредитор и двете действия са извършени почти едновременно, но във всички случаи съобщени едновременно на ипотекарните длъжници. Няма спор, че вписване на цесиите в имотния регистър не е извършвано.
Ответникът е оспорвал исковете, с довода, че едновременното съобщаване на цесиите на ипотекарните длъжници и доколкото те имат действие спрямо тях от момента на уведомяването, изключва необходимостта от вписване – вземането се е върнало в патримониума на ипотекарния кредитор към момента на съобщаване за същото, но и за и предходното му прехвърляне на друг субект. Алтернативно са оспорвали основателността на исковете, отричайки конститутивен ефект на вписването на прехвърлянето на обезпеченото с ипотека вземане в имотния регистър.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, като е приел, че последицата от неспазване разпоредбата на чл.171 ЗЗД, при цедиране на обезпечено с ипотека вземане / невписването му в имотния регистър /, не е погасяване на ипотечното право или преставане съществуването му, а непротивопоставимост на придобитото от цесионера ипотечно право на трети добросъвестни лица. Съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД и доколкото не е било уговорено противното, вземането следва да се счита преминало в патримониума на цесионера , ведно с обезпечението му – ипотеката , а последващо и с извършената от същия цесия – обратно в патримониума на ипотекарния кредитор / кредитодател / .Невписване на прехвърлянето на вземането в имотния регистър е противопоставимо единствено в отношенията спрямо третите лица, имащи право и интерес във връзка с прехвърлената ипотека, като съдът е дал и конкретен пример – „във връзка с това дали вземането на цесионера е привилигировано или не”. Цитирана е и съдебна практика – реш.№ 131 по гр.д.№ 720|/2011 год. на І г.о. на ВКС,в което – макар не в отговор на идентичен правен въпрос – е споделено идентично на възприетото от съда становище, вкл. е цитиран и дадения в решението на въззивния съд конкретен пример.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторите формулират следните въпроси: 1/ Неспазването на чл.171 ЗЗД – за вписване на цесия на обезпечено с ипотека вземане в имотния регистър – от значение единствено за имащите интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката трети лица ли е / напр. дали вземането на цесионера е привилегировано или не / или и в отношенията между длъжник и цесионер – кредитор и по – конкретно: когато недвижимият имот , върху който е учредена ипотеката, представлява единствено жилище на длъжника , несеквестируемо по чл. 444 ал.1 т. 7 ГПК и не следва ли и в този случай да се признае интерес на ипотекарния длъжник да възрази за неспазването на чл.171 ЗЗД , тъй като в този случай ипотеката вече не би била от значение единствено в отношенията между отделните кредитори като конкуриращи се лица, а ще бъде от значение в отношенията кредитор – длъжник, доколкото с отпадане ипотечното задължение на длъжника и невъзможността на цесионера да му противопостави ипотечното си право,процесният имот няма да подлежи на принудително изпълнение от страна на цесионера и то не само във връзка с реализация на правата по ипотеката, като вид обезпечение, а въобще – като обект на каквито и да било изпълнителни действия, поради неговата несеквестируемост ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 2/ Конститутивно ли е действието на вписването в имотния регистър на прехвърлянето на обезпечено с ипотека вземане, съгласно разпоредбата на чл.171 ЗЗД , каквото е вписването на самата ипотека, съгласно чл.166 ЗЗД и придобива ли цесионерът, при липса на изискуемото вписване, обезпечението, съответно може ли да упражни правата си по него спрямо длъжника ? – обосноваван в идентична хипотеза – на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – с това си съдържание / конкретната , значима според касаторите хипотеза на ипотека, учредена върху единствен, и по смисъла на чл.444 ал.1 т.7 ГПК несеквестируем, имот / не е въведен в предмета на спора и отговор – за приложимост на чл.171 ЗЗД в конкретната хипотеза на ипотекиран единствен имот – въззивният съд не е давал и не е имал повод да даде. На практика, с така формулирания въпрос касаторите се опитват да обосноват различен отговор, досежно правните последици от невписване прехвърлянето на ипотекирано вземане, съгласно чл.171 ЗЗД, в зависимост от това дали ипотекираният имот е единствен или не на ипотекарния длъжник. Различие в правните последици от неизпълнението на чл.171 ЗЗД / досежно вписване прехвърлянето на ипотекирано вземане / не се споделя нито в правната теория / така проф.П. В.-„Ипотеки,залог,привилегии„,,Глава ІХ,”Прехвърляне на ипотеката„ / , нито в съдебната практика. Предвид това, дори да се приеме за покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР №1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Мотивите на касаторите са правно нелогични: от това че, като единствено, ипотекираното им жилище не би могло да бъде обект на принудително изпълнение в полза на трети, различни от ипотекарен кредитор, лица , т.е. от невъзможността да възникне конкуренция за принудително изпълнение върху имота и от страна на такива трети лица , поради липса на правен интерес на същите да оспорват ипотечното право на цесионера, тъй като не биха могли да се удовлетворят от същия имот / чл.445 ал.1 ГПК /, като несеквестируем , касаторите се опитват да извлекат правни последици от невписването, съгласно чл.171 ЗЗД, ползващи ипотекарния длъжник. С други думи, правните последици от невписването,според касаторите, ще са различни, в зависимост от това дали има или не такива „трети добросъвестни лица„ . След като няма такива,с обоснован правен интерес да оспорват ипотечното право на кредитора, то правните последици от невписването следва да ползват длъжника, тъй като все някого невписването трябва да ползва. Логично правно основание за подобна конверсия на правните последици от невписването по чл.171 ЗЗД, в резултат на невъведени от самата норма предпоставки / несеквестируемостта на имота, по смисъла на чл.444 ал.1 т.7 ГПК , върху който е учредена ипотеката /, касаторите не са обосновали, нито такава е позната на съдебната практика, в други хипотези на противопоставимост на вписвания по отношение на трети лица, в поддържания от касаторите смисъл – винаги следва да съществува лице, за което неизпълнението / а не изпълнението / на разпоредбата влече благоприятни правни последици и то това да е длъжника. Въпросът им поначало изхожда от дадения от въззивния съд пример, взаимстван от цитираната съдебна практика, който не изчерпва хипотезите на противопоставими права. Както се посочи по-горе – правната теория и практика визират смисъла на вписването с функция в защита на интересите на трети добросъвестни лица, имащи правен интерес от противопоставяне на съществуващо за приобретателя – цесионер ипотечно право, възприето и в реш.№ 291 по гр.д.№ 2193 / 2014 год. на ІV г.о. на ВКС,препращащо към реш.№ 131 по гр.д.№ 720 / 2011 год. на І г.о. на ВКС, цитирано и от въззивния съд.
Вторият въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като и за да отхвърли исковете, въззивният съд е отрекъл конститутивно действие на вписването, досежно преминаване на ипотечното право в патримониума на цесионера – приобретател на ипотекираното вземане. Въпросът, обаче, не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС: не е формирана – посочена от касаторите, нито известна на настоящия състав – противоречива съдебна практика по приложението на чл.171 ЗЗД,досежно правните последици от неизпълнението на разпоредбата за вписване прехвърляне на ипотекирано вземане в имотния регистър , нито са обосновани причини за преодоляване на еднозначна и непротиворечива,но неправилна – с оглед изменение на законодателството или промяна в обществените условия – съдебна практика.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2087/ 07.11.2016 год. по гр.д.№ 2246/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Д. Б. и Д. Р. И. – Б. , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК , да заплатят на [фирма], разноски за настоящото производство, в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :