О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№197
С., 04.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.10.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 3386 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5281 от 18.05.2016 г., подадена от Р. Д. Б., Л. С. С., Д. Д. Б., като управител на [фирма] и Б. Б. Ш. като управител на [фирма] и по частна жалба вх.№5282 от 18.05.2016г., подадена от В. Д. Б., всичките представлявани от пълномощника си адв. А. С. от САК, против определение №76 от 21.04.2016г., на Върховния касационен съд, IІ г.о., постановено по гр.д. № 7351/2014г. по описа на съда, с което са оставени без разглеждане касационна жалба вх.№90782 от 23.07.2014г. на [фирма], [фирма], Р. Д. Б., Л. С. С. и Д. Д. Б. и касационна жалба вх.№93974 от 01.08.2014г. на В. Д. Б. против решение №4369 от 16.06.2014г., постановено по в.гр.д.№5131/2012г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-„б“ състав и е прекратено производството по делото.
В горепосочените частни жалба,се правят идентични оплаквания в смисъл, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено,като се твърди, че съставът на ВКС неправилно е определил данъчната оценка на процесния недвижим имот, поради което е приел, че тъй като цената на иска е в размер под 5000 лв., не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
От ответниците по частните жалби К. Й. В., М. Й. В. и Г. А. А. не е постъпил отговор.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното:
Частните жалби са постъпили в законоустановения срок и са процесуално допустими.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл.288 ГПК, съставът на ВКС, ІІ г.о. е оставил без разглеждане като недопустими горецитираните касационни жалби, подадени против въззивното решение на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 27.01.2011г. по гр.д.№27320/2007г. на Софийски районен съд, І г.о., 24-ти с-в и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от К. Й. В., М. Й. В. и Г. А. А. против [фирма] /с настоящо наименование [фирма]/, [фирма], Р. Д. Б., Л. С. С., Д. Д. Б. и В. Д. Б. искове, а именно: иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот с площ от 308 кв.м., представляващ УПИ ХІV-1158 от кв.1 по плана на [населено място], м. „Н.-Х.-В.“, при съседи : УПИ V-1031, УПИ VІ-125, УПИ ХV-1158, УПИ ІV-за специални нужди, както и на поземлен имот с площ от 92.90 кв.м., съставляващ част от имот пл.№1158 от кв.1 по плана на [населено място], както и искове по чл.59 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците да заплатят разделно на К. В. и М. В. обезщетения в размер на по 750 лв. на всяка за периода 01.12.2002г.-20.11.2007г., а на Г. А. А.-обезщетения в размер на 1500 лв. за периода 01.12.2002г.-20.11.2007г. Касационният съд е приел, че видно от удостоверение за данъчна оценка /л.4 от гр.д.№27320/2007г. на СРС/ данъчната оценка на целия описан имот /общо с площ 400 кв.м./ е 15 492.80 лв.,и тъй като исковата молба е подадена на 21.11.2007г., размерът на цената на иска по иск за собственост следва да се определи по правилото на чл.55, ал.1, б. „б“ от ГПК /отм./, а именно в размер на ? от данъчната оценка на имота, т.е. 3873.20 лв., което е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване,като на същото основание-чл.280, ал.2 ГПК- касационните жалби се явяват процесуално недопустими и в частите им, с които се атакува произнасянето по искането за присъждане на обезщетения по чл.59 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /в редакцията до изменението с ДВ, бр.50 от 03.07.2015г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.-за търговски дела. По силата на § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ, бр.50 от 03.07.2015г./ това правило намира приложение по отношение на всички касационни жалби, подадени до 06.07.2015г. включително, тоест и в настоящия случай /касационните жалби са входирани съответно на 23.07.2014г. и на 01.08.2014г./. Правилно съставът на ІІ г.о. на ВКС е приел, че тъй като исковата молба е подадена на 21.11.2007г. /преди влизане в сила на сега действащия ГПК-01.03.2008г./, размерът на цената на иска по иск за собственост следва да се определи по правилото на чл.55, ал.1, б. „б“ от ГПК /отм./, а именно в размер на ? от данъчната оценка на имота. В настоящия случай, в първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 15492.80 лв., като ? от тази сума възлиза на 3873.20 лв., което е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изложеното,подадените частни жалби, като неоснователни, следва да се оставят без уважение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 76 от 21.04.2016 г. на Върховния касационен съд, IІ г.о. постановено по гр.д. № 7351/2014 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: