2
гр. д. № 742/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 197
София, 04.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 742/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. П. К. касационна жалба срещу решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 2913/2006 г. на Софийски градски съд. С решението е обезсилено първоинстанционното по гр. д. № 65/2004 г. на СРС, в частите с които са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката срещу Е. С. П., П. В. П.-Й. и М. В. М., трите наследници на починалия в хода на процеса В. Г. П., и „Г.” Е., [населено място] искове по чл. 97, ал. 1 ГПК отм., за установяване по отношение на ответниците, че тя е носител на правото на строеж за построяване на апартамент № 12, на ІІІ етаж, на площ от 105,4 кв. м., с прилежащо мазе № 5 с площ от 6.86 кв. м. в сградата построена в УПИ V-467, в кв. 234 по плана на м. „Г. М. – П.”, [населено място], който е идентичен с ап. 12 на трети надпартерен етаж, със застроена площ от 108,80 кв. м. и мазе № 9 в същата сграда.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявен от касаторката срещу същите ответници иск за установяване по отношение на ответниците, че касаторката е собственик на основание чл. 63 ЗС на недвижим имот апартамент № 12, на ІІІ етаж, на площ от 105,4 кв. м., с прилежащи мазе № 5 с площ от 6.86 кв. м. в сградата построена в УПИ V-467, в кв. 234 по плана на м. „Г. М. – П.”, [населено място].
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК с довод, че съдът се е произнесъл по въпросите за това: от който момент започва да тече срока по чл. 67 ЗС за погасяване правото на строеж, учредено за конкретен обект от многоетажна сграда; кога това право се счита погасено поради не реализирането му; счита ли се това право погасено по давност ако сградата преди изтичането на петгодишния срок е била построена до кота било и кота корниз, което е удостоверено върху протокола за даване на строителна линия.
Ответниците по касация Е. С. П., П. В. П.-Й. и М. В. М., считат че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ВКС в настоящия си тричленен състав извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и намери следното:
Касаторката е предявила установителен иск за собственост на правото на строеж за описания апартамент. Представила е данъчна оценка на правото на строеж, която е определена на сумата 12094.70 лв. и въз основа на нея съдът е разпоредил да се внесе държавна такса в размер на 120 лв. Така определената сума представлява 4% от ? от данъчната оценка на правото на строеж. Искът е предявен на 18.11.2003 г. при действието на ГПК отм. и цената му е определена от съда на основание чл. 56, ал. 1 ГПК отм. по правилото на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК отм. – като ? от данъчната оценка. Цената на иска възлиза на сумата 3023 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 т.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Касационната жалба е подадена на 21.02.2011г., т. е. след влизане в сила изменението на нормата, поради което и на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК от 21.12.2010 г. допустимостта на касационното обжалване следва да се определи при прилагане действащата й редакция. Искът, предмет на въззивното решение, е с цена под 5000 лв., поради което постановеното по него решение от въззивния съд не подлежи на касационна проверка.
Касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство прекратено.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба подадена от Г. П. К. срещу решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 2913/2006 г. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 742/2011 г. по описа на ВКС, І г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: