О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 07.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5710 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Д. К., приподписана от адв. Славея Назарлийска, срещу въззивно решение № 930/14.05.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 4703/2012 г.
Излагат се доводи за недопустимост на въззивното решение – постановено по иск, предявен от адвокат, който не притежава представителна власт, а също и за неоснователност на въззивния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. К. Т. К. иска отмяна на обжалваното решение.
Насрещната страна А. А. Г., чрез адв. О. М. от АК София е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Представя декларация от А. Г., с която заявява, че потвърждава изрично всички процесуални действия, извършени по делото във всички инстанции от адв. М. от негово име и за негова сметка.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от А. А. Г. против Т. Д. К. за връщане на сумата от 15 100 евро, като получена на отпаднало основание – по развален договор за поръчка за закупуване в съсобственост на жилищен имот в [населено място].
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Софийски градски съд, уважил иска, като присъдил още и мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводни разноски в полза на ищеца.
Съдът установил, че между насрещните страни бил сключен договор за поръчка, по силата на който Т. К. трябвало да проучи пазара на недвижими имоти в София с цел сключване на договор за покупко-продажба на такъв имот в режим на съсобственост. В изпълнение на договора, А. Г., постоянно живущ в К., изпратил на Т. К. по банков път 15 100 евро. Договорът бил развален едностранно от Г., който се усъмнил в коректността на К. – неговата банка й превела, освен 15 100 евро, по грешка още и 15 100 щатски долара. К. отказала да върне веднага грешно преведената сума, което довело и до отказ у Г. да продължи договорните отношения с нея, във връзка със закупуване на жилищен имот в София.
Съдът изложил съображения, че твърдението на К. за получаване на спорната сума по дарение, не е подкрепено от доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигнал до правния извод, че след разваляне на договора за поръчка, преведените 15 100 евро, са дадени на отпаднало основание и подлежат на връщане от К.. Тя дължи и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси:
Допустимо ли е електронен документ, представен във вид на обикновена разпечатка на хартиен носител, със заверка „Вярно с оригинала” от процесуалния представител, да бъде годно доказателство и този документ да бъде допуснат и обсъден от съда, въпреки оспорването му от другата страна? Достатъчно ли е извършване на превод на електронния документ от латиница на кирилица, за да придобие електронния документ доказателствена сила по отношение на автор, адресат, съдържание и пр.? Когато от изложението в исковата молба и от останалите събрани доказателства по делото е видно, че ищецът не пребивава в България, необходимо ли е съдът да поиска от процесуалния му представител доказателства за представителна власт, включително при изрично искане от противната страна? Когато в документ за банков превод не е налице изрично посочено основание за превод на дадена парична сума, допустимо ли е съдът, по собствена инициатива, да приеме за достоверно основанието за превод, посочено в исковата молба?
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросите, свързани с доказателствената сила на електронните документи, са ирелевантни, защото въззивният съд не ги е обсъждал. Фактически изводи за отношенията между страните е извел от данните за банкови преводи и от анализа на показанията на свидетелите Г. и А.. Във въззивното решение е записано, че по делото са представени електронни документи, но по съществото си това е възпроизвеждане на съдържание на съдебни протоколи, а не обсъждане на доказателства, нито изграждане на фактически изводи.
Поставеният правен въпрос във връзка с представителната власт на адвоката, упълномощен от насрещната страна, също не може да обуслови нуждата от допускане на касационно обжалване, защото няма и никога не е имало съмнение, че пълномощниците на страните в гражданския процес се легитимират чрез представяне на пълномощно, съдържащо реквизитите по чл. 33 ГПК, като няма разлика в това дали упълномощителят живее постоянно или временно пребивава извън територията на страната. Нещо повече, в случая страната е представила и изрично писмено потвърждаване на всички процесуални действия, извършени от нейно име и за нейна сметка от адв. М.. Накрая, по делото има представено адвокатско пълномощно за процесуално представителство на Г. от адв. М.. Само в интерес и от там в правомощията на представлявания – А. Г., е да възразява, че не е подписвал пълномощно, съответно, че адв. М. е действал от негово име по делото, без представителна власт. Когато упълномощен и упълномощител нямат спорове относно наличието на упълномощителна сделка, предмета и обема на представителната власт, то трета страна, не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си. Обратното разбиране противоречи на вложения от законодателя смисъл в института на представителството и последиците от упълномощителната сделка, както и на справедливостта и добрите нрави.
Страната не обосновава наличие и на обстоятелства, които да налагат промяна в тълкуването по поставения въпрос с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Представените съдебни решения не сочат на противоречива съдебна практика. Решение по гр.д. № 2211/2010 г. на Варненския окръжен съд няма данни да е влязло в сила, поради което не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, не касае аналогичен случай – по цитираното дело съдът е установил липсата на доказателства за процесуална власт на адвоката, действащ от името на страната, докато в обжалваното въззивно решение има подобни доказателства, съобразно изискванията по чл. 33 ГПК, които обаче, недопустимо се оспорват от насрещната страна; съществува и изрично потвърждаване на процесуалните действия от страната. В определения № 613/27.11.2012 г. по ч.гр.д. № 417/2012 г. на І ГО на ВКС и определение от 30.302001 г. на СГС по ч.гр.д. № 231/2001 г. също се разглежда случай, в който няма представен документ по чл. 33 ГПК, удостоверяващ представителна власт на адвоката за делото или съответната инстанция, а не оспорване на подобен документ от противната страна.
Последният от поставените въпроси – допустимо ли е съдът, по собствена инициатива, да приеме за достоверно основанието за превод, посочено в исковата молба, след като в документа за банков превод не е изрично посочено основание за превод на дадена парична сума, е също неотносим към постановения резултат. Въззивната инстанция е приела за доказан превода от 12 100 евро от Г. на К. чрез Канадската национална банка въз основа на писмени документи. Основанието за превода не е установено „по собствена инициатива” от съда, а е изведено от анализа на събраните по делото гласни доказателства. Самата К. не оспорва получаването на сумата, но твърди дарствено намерение, което е в нейна тежест на доказване, каквото не е провела. Липсва и каквото и да е насрещно доказване във връзка с твърденията на ищеца по делото.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 930/14.05.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 4703/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: