1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр.София, 08.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 66/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 385 от 26.10.2012 г. по гр.д.№ 567/ 2012 г. в частта му, в която е потвърдено решение на Добрички районен съд по гр.д.№ 6243/ 2011 г. за осъждане на дружеството – касатор да заплати на К. Д. Н. на основание чл.224 ал.1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 5 165,92 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси явява ли се всекидневен печат по смисъла на чл.31 ал.3 НРВПО издание, което не излиза всеки ден и съществува ли противоречие между цитираната норма и правилото по чл.156 КТ. Според него тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна К. Д. Н. оспорва жалбата. Твърди, че касаторът не е обосновал приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и че решението на въззивния съд по поставените въпроси съответства на съдържанието на материалния закон.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че дружеството – касатор е издател на печатно издание – вестник „Добруджанска трибуна” – от което броеве излизат пет дни в седмицата (от понеделник до петък включително). Ищцата К. Н. е работила при ответното дружество като главен редактор на вестника в периода 2001 г. – 2010 г. За този период тя е имала право на удължен платен годишен отпуск от 327 дни, тъй като се явява главен редактор на всекидневно издание по смисъла на чл.31 ал.3 НРВПО. Ползвала е 138 дни, а за останалите има право на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. Доводите на касатора, че вестник „Добруджанска трибуна” не е всекидневник, тъй като не излиза седем дни в седмицата, са обсъдени, но са отхвърлени.
При тези мотиви на въззивната инстанция материалноправният въпрос явява ли се всекидневен печат по смисъла на чл.31 ал.3 НРВПО издание, което не излиза всеки ден, обуславя въззивното решение. Той обаче няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Установената практика признава качеството всекидневник и на издания, които нямат броеве в почивните дни. Когато контролира регистрацията на политически партии, публикуването на Общи условия на обществени доставчици, спазването на конкурсни правила, ВКС приема изискването за публикация във всекидневник за спазено и когато се касае за вестник, който няма брой в почивните дни. Щом като изданието излиза всеки работен ден, това е достатъчно за квалифицирането му като „всекидневник”. По въпроса няма противоречива практика, нито има основания за промяна на вече утвърдената, така че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Що се касае до въпроса съществува ли противоречие между чл.31 ал.3 НРВПО и чл.156 КТ, той не обуславя въззивното решение. Такъв въпрос касаторът не е повдигнал пред въззивния съд, съответно закономерно липсва произнасяне по него в обжалвания акт. Въззивният съд не проверява служебно правилността на оспореното пред него първоинстанционно решение, а се произнася по доводите в жалбата (чл.269 изр.2 ГПК). Довод, с който страната не е оспорила правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд не може да обсъжда, съответно няма как да е разрешил поставен с такъв довод въпрос. Формулирането на въпроса за първи път в касационното производство няма практическо значение, защото той обективно не може да обуславя решението по делото и по него обжалването не може да бъде допуснато.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 385 от 26.10.2012 г. по гр.д.№ 567/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: