О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 09.05.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на eдинадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1442 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Д. А. и С. И. А. от [населено място], чрез пълномощника им адв. К. Р., срещу въззивното решение № 2126 от 18.12.2015 год. по гр. д. № 2179/2015 год. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете на касаторите за признаване за установено по отношение на К. М. К., че са собственици на ? ид. ч. от УПИ № 1034 по плана на [населено място], м. „П.”, на основание давностно владение в периода 27.08.2002 год. – 3.07.2008 год. /с присъединяване на владението на праводателите им/, евентуално по давност в периода 27.08.2002 год.- 23.07.2014 год., и след отмяна на първоинстанционното решение в частта относно построената в имота едноетажна жилищна сграда е постановено друго решение, с което са отхвърлени исковете на касаторите срещу ответника К. М. К. за собственост на същото основание и по отношение на сградата в имота.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна, като вместо това се постанови друго решение по същество на спора, с което се признае за установено между страните, че те са собственици на ? ид. ч. от имота, както и на цялата жилищна сграда в него на поддържаното придобивно основание. Претендират заплащане на направените в настоящето производство разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторите считат, че по релевантните за извода на съда материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи придобивната давност, нейното спиране и прекъсване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените към изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК – Р 401 от 12.01.12 год. по гр. д. № 895/10 год. І г. о. и Р 705 от 29.10.10 год. по гр. д. № 1744/09 год. І г. о. Позовават се и на Р 361 от 26.09.09 год. по гр. д. № 1525/08 год. ІІІ г. о., постановено по отменения ГПК, обосноваващо основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът К. К., чрез пълномощника му адв. Ем. Ф., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по съображенията, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и за да го отмени в уважената част за сградата и вместо това отхвърли иска за собственост и в тази му част, въззивният съд приел, че дори и да се приеме, че силата на присъдено нещо на решението по предходното дело по иска на К. К. за собственост на ? ид. ч. от бившия имот пл. № 466, идентичен с имоти пл. № № 1034 и 1035 не обхваща претендираната в настоящето производство от ищците А. ? ид. ч. от имот № 1034, то искът е неоснователен с оглед на това, че тази идеална част е притежавана от трети за спора лица, поради което и ответникът К. не е материално легитимиран по този иск. Освен това в производството по предходното дело № 10460/2007 год. настоящите ищци са били ответници по иска на К. К. по чл. 108 ЗС, поради което и е следвало да изчерпят всички свои възражения срещу иска, вкл. и за придобиване на имота, или част от него, по давност. Като не са сторили това в предходното производство възможността да се позовават на изтекла придобивна давност в периода от 2002 год. до влизане в сила на решението през 2010 год. е преклудирана, а за периода след 2010 год. до предявяването на настоящия иск не е налице изискуемия се срок от 10 години.
С оглед на това и касаторите поддържат довода, че тъй като предмет на предходното производство, приключило с влязло в сила решение, е само ? ид. ч. от имота, то за другата ? ид. ч., предмет на настоящата им претенция, позоваването на придобивна давност не е преклудирано. Считат, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с решение № 705 по гр. д. № 1744/2009 год. на І г. о. на ВКС, в което е прието, че „предявяването на иск за собственост върху определена ид. ч. от имота не може да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга ид. ч. от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост”.
Настоящият състав на касационния съд счита, че горното разрешение в случая е относимо, тъй като от данните по делото се установява, че спорът по приключилото гр. д. № 10460/2007 год. е с предмет притежаваната от наследодателя на ответника К. ? ид. ч. от бившия имот пл. № 466 /или от двата обособени такива с № 1034 и № 1035/, предмет на обявената за нищожна разпоредителна сделка по нот. акт № 153/2002 год. от него в полза на праводателите на настоящите ищци, сега касатори. Другата ? ид. ч. е била собственост на трети за спора лица както по предходното, така и по настоящето дело, като въпросът за придобиването й по давност е спорен в настоящето производство с оглед легитимацията на ответника за собственик на имот № 1034, ведно с построената в него жилищна сграда. Затова и разрешението, дадено в цитираното по-горе решение на І г. о. на ВКС е относимо към настоящия спор, предмет на който е въпросът дали е прекъсната давността по отношение на идеалната част от имота, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост, с оглед съображенията на въззивния съд, че е преклудирана възможността настоящите касатори да се позоват на придобивна давност по отношение на същата ид. ч. за периода от 2002 год. до 2010 год., когато е влязло в сила решението по иска на К. против тях за собствеността на ? ид. ч. от имота по наследство от неговия баща и нищожността на продажбата й през 2002 год. на праводателите им.
Разрешаването на горния въпрос обуславя извода за наличие или липса на предпоставките за придобиване на правото на собственост върху спорната ид. ч. от парцела и на построената в него сграда по давност, поради което и с оглед решаването му в противоречие на цитираната практика на ВКС следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2126 от 18.12.2015 год. по гр. д. № 2179/2015 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от М. Д. А. и С. И. А. от [населено място], чрез пълномощника им адв. К. Р., касационна жалба против него.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 78.97 лв. и представят вносния документ в същия срок, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: